Дъглас Престън - Черен лед

— Предполагам ще се наложи да строшите о скалата един от термосите си с горещ шоколад — рече Макфарлън.

Глин се наведе, вдигна една торба, извади от нея бутилка „Перие-Жуе“ и я постави внимателно на масата.

— „Фльор дьо Шампан“ — прошепна Лойд почти благоговейно. — Любимото ми. Ей, стари лъжецо, не си ми казал, че имаш на борда шампанско.

Единственият отговор на Глин бе лека усмивка.

— А щом ще трябва да кръстим онова нещо, някой мислил ли е за името му? — попита Амира.

— Сам иска да го наречем метеорита на Масънкей — рече Лойд и замлъкна за миг. — Но аз съм склонен да следваме традицията и да го наречем Десоласион.

Последва неловко мълчание.

— Трябва да му дадем име — повтори Амира.

— Нестор Масънкей пожертва себе си, за да открие този метеорит — рече тихо Макфарлън, без да откъсва очи от Лойд. — Нямаше да сме тук без него. От друга страна, ти финансираш експедицията, тъй че имаш правото да наименуваш камъка.

Продължи да фиксира милиардера без да мигне.

Лойд заговори с необичайно тих глас:

— Ние дори не знаем дали Нестор Масънкей би желал тази чест. Не е време да нарушаваме традицията, Сам. Ще го наречем метеорита Десоласион, а залата, в която ще го изложим, ще кръстим на Нестор. Ще поставим плоча с описание на откриването. Това приемливо ли е?

Макфарлън се замисли за миг. След това едва-едва кимна.

Глин подаде бутилката на Лойд и се изправи. Всички излязоха на яркото сутрешно слънце. Тръгнаха и Глин се изравни с Макфарлън.

— Разбира се, ти си наясно, че в даден момент ще се наложи да ексхумираме останките на приятеля ти — рече той и кимна по посока на каменната пирамида.

— Защо? — попита изненадан Макфарлън.

— Необходимо е да разберем причината за смъртта му. Доктор Брамбъл трябва да изследва останките.

— Но за какво?

— Такава е практиката. Съжалявам.

Макфарлън понечи да възрази, но се въздържа. Както винаги не можеше да се спори с логиката на Глин.

Скоро пристигнаха до ръба на изровената от грейдерите повърхност. Старият изкоп на Нестор го нямаше, засипан от машините.

— Изгребахме земята до около метър от скалата — обясни Глин, — като вземахме проби при всеки нов пласт. Сега ще изгребем по-голямата част от оставащия слой, след което ще преминем към лопати и четки за последните трийсетина сантиметра. Не бихме искали дори да одраскаме метеорита.

— Добро момче — отвърна Лойд.

Гарса и Рошфор стояха заедно до подредените в редица грейдери. Рошфор приближи към тях, лицето му бе силно почервеняло от вятъра.

— Готови ли сме? — попита Глин.

Рошфор кимна. Грейдерите бръмчаха на празен ход, ауспусите им бълваха струи дим и пара.

— Някакви проблеми? — попита Лойд.

— Няма.

Глин погледна към грейдерите и даде знак на Гарса с вдигнат палец. Инженерът, облечен в обичайния си анцуг, се обърна, вдигна юмрук, завъртя го в кръг и грейдерите изръмжаха. Потеглиха бавно, димът от дизелите изпълни въздуха, спуснаха греблата си и захапаха земята.

Зад водещия грейдер вървяха няколко облечени в бели якета работници с торбички за проби в ръце. Събираха камъчета и пръст, изровени от грейдера и ги пъхаха в торбичките за по-сетнешни изследвания.

Редицата грейдери мина веднъж през терена и отне петнайсет сантиметра от пръстта. Лойд направи гримаса.

— Противно ми е да си помисля, че тези големи гребла минават толкова близо до метеорита.

— Не се безпокой — отвърна Глин. — Оставили сме достатъчно резерв. Няма начин някой от тях да го нарани.

Грейдерите минаха още веднъж. След това Амира мина бавно през средата на изгребания терен с поставен на количка протонов магнитометър. В другия край тя спря, натисна няколко бутона на пултчето на машината и откъсна тясното листче хартия, което се появи. Дойде при тях, повлякла подире си магнитометъра.

Глин взе листчето.

— Ето го — рече той и го подаде на Лойд.

Лойд сграбчи хартийката, а Макфарлън се надвеси да погледне. Тънка, неравна линия представляваше земната повърхност. Под нея далеч по-тъмна линия очертаваше горния край на полукръгла форма. Хартийката трепереше в могъщите ръце на Лойд. Макфарлън си помисли: „Господи, там долу наистина има нещо“. Не бе повярвал напълно. Поне не и досега.

— Остават още около четирийсет сантиметра — рече Амира.

— Време е да превключим на археологически режим — рече Глин. — Ние ще направим изкопа си встрани от изкопа на Масънкей, за да можем да вземем проби от неразбутана почва над него.