Дъглас Престън - Черен лед

Лойд се извъртя към водача им.

— Имаш ли представа какво го е убило?

Пъпъп само подсмръкна.

— Нека да отгатна. Ханукса.

— Щом вярваш на легендите, шефе — отвърна Пъпъп. — Както вече казах, аз не вярвам.

Лойд се взря изпитателно в Пъпъп. След това въздъхна и стисна рамото на Макфарлън.

— Съжалявам, Сам. За теб това сигурно е мъчително.

Постояха още миг в мълчание, клекнали около трогателните останки. След това Лойд се размърда.

— Време е да вървим — рече той. — Хауъл каза три часът и на мен никак не ми се иска да нощувам на тази скала.

— След малко — каза Сам, все още свел поглед надолу. — Първо трябва да го погребем.

Лойд се поколеба. Макфарлън се стегна, очаквайки възраженията му. Но едрият мъж кимна:

— Разбира се.

Докато Лойд събираше останките от костите на малка купчина, Макфарлън изрови камъни от дълбокия сняг и замръзналата земя с вкочанените си пръсти. Заедно оформиха пирамида върху останките. Пъпъп стоеше настрани и ги гледаше.

— Няма ли да помогнеш? — попита го Лойд.

— Аз — не. Както казах, аз съм християнин. И в Книгата пише: нека мъртвите погребват мъртъвците.

— Но не си чак такъв християнин, та да не пребъркаш джобовете му, нали?

Пъпъп скръсти ръце и върху лицето му се появи глуповата, гузна усмивка.

Макфарлън се зае отново за работа и след петнайсет минути свършиха. Стъкми груб кръст от две пръчки и го постави внимателно върху каменната купчина. След това отстъпи назад и изтупа ръкавиците си от снега.

— Кантикум градуум де профундис кламави ад те Домине — рече той шепнешком. — Почивай в мир, партньоре.

След това кимна на Лойд и поеха на изток, към бялата маса на глетчера. Небето притъмняваше и зад гърба им се оформяше поредният шквал.

Макфарлън изгледа новопостроения насипан с чакъл път, който се виеше като змия през блестящата равнина от пресен сняг. Поклати глава и се усмихна вътрешно, обзет от завистлива възхита. За трите дни след първото им слизане на острова той бе преобразен до неузнаваемост.

Последва рязко заклащане и кафето на Макфарлън се разля върху работния му арктически панталон.

— Господи! — изскимтя той, вдигна чашата си напред и обърса панталона.

Шофьорът в кабината, снажен мъжага на име Евънс, се усмихна.

— Съжалявам — рече той, — но тези „Кейтс“ не возят като лимузини.

Въпреки огромната си жълта маса и колелетата, два пъти по-високи от човек, кабината на „Кейт 785“ бе предназначена за един човек и Макфарлън седеше по турски върху малката платформа до кабината. Точно под тях мощният дизел ръмжеше и потреперваше. Нямаше нищо против. Днес бе денят. Днес щяха да разкрият метеорита.

Замисли се върху случилото се през последните седемдесет и два часа. Още през нощта, когато пристигнаха, Глин започна удивителна операция на разтоварване. Тя се провеждаше с почти безразсъдна скорост и ефективност. До сутринта най-уличаващата ги екипировка бе преместена от тежки машини до монтирани от предварително подготвени панели хангари на острова. В същото време под ръководството на Гарса и Рошфор работници от ЕИР взривиха и изравниха брега, построиха пирсове и вълноломи от трошен камък и стоманени греди, прокараха широк път от мястото на дебаркиране покрай глетчера до мястото на метеорита. И пътят вече бе отворен. Екипът на ЕИР освен това бе разтоварил някои от контейнерите с лабораториите и работилниците и ги бе преместил до района, където ги бяха разположили между металните сглобяеми бараки.

Ала докато машината „Кетърпилър 785“ заобикаляше глетчера и приближаваше мястото, Макфарлън забеляза, че най-удивителната промяна бе осъществена на шкарпа на около миля разстояние. Там цяла армия работници с тежко оборудване бе започнала прокопаването на открита шахта. Дузина бараки бяха разположени около ямата. Макфарлън усещаше периодично трусовете от врзивяванията, виждаше облаците прах, които се издигаха в небето над рудника. От едната му страна бе започнала да се издига грамада от изкопаната земна маса, а наблизо бе построен и водоем за отводняване.

— Какво става там? — изкрещя Макфарлън на Евънс, за да надвика рева на двигателя, като посочи към шкарпа.

— Мина.

— Виждам. И какво търсят?

Евънс се ухили.

— Нада 18 18 Нищо. (исп.) — Б.пр. .

Макфарлън се засмя. Глин бе удивителен. Всеки, който би огледал района, щеше да си помисли, че основната им работа бе върху шкарпа; районът около метеорита изглеждаше като второстепенно по значение разтоварище за припасите и техниката.