Дъглас Престън - Черен лед

— Изправи се — чу как шепнеше Бритън. — Изправи се.

Корабът обаче упорито си оставаше наклонен надясно. Мостикът се бе изнесъл толкова встрани, че Макфарлън виждаше под прозорците единствено черната вода. Обзе го главозамайване. А сетне, след страховито разтърсване, корабът започна постепенно да се изправя.

Веднага щом палубата зае хоризонтално положение, Лойд пусна компютъра. Изражението му бе смесица от ужас, ярост и отчаяние. Макфарлън видя, че бе обзет от същия страх като самия него, че страхът също тъй проясняваше мисълта му и осветяваше единственото разумно решение, което им оставаше.

— Добре — рече Лойд най-сетне. — Изхвърлете го.

След това зарови лице в шепи.

Бритън се обърна към Глин:

— Чухте какво каза. Веднага го изхвърлете.

В напрегнатия й тон прозвуча ясно нотка на облекчение.

Бавно, почти машинално, Глин седна пред пулта на ЕИР. Постави пръсти върху клавиатурата. След това се обърна към Макфарлън:

— Кажи ми, Сам. Щом метеоритът реагира на соленост, то какво ще стане, когато се стовари в океана под кораба?

Макфарлън се сепна. В бъркотията беше престанал да взема това под внимание. Сега се замисли трескаво.

— Морската вода е проводник — отвърна той. — Електрическият разряд на метеорита ще бъде погълнат от нея.

— Сигурен ли си, че няма да взриви кораба?

Макфарлън се поколеба.

— Не.

Глин кимна.

— Разбирам.

Зачакаха. Не се чу шум от клавишите. Глин седеше прегърбен и неподвижен над клавиатурата.

Тишина завладя мостика, а корабът пое надолу в поредната падина между вълните.

Глин с пръсти върху клавишите, полуобърна глава.

— Това е ненужна стъпка — произнесе тихо той. — А освен това е и прекалено опасна.

Дългите му бели пръсти се отдръпнаха от клавишите, той бавно се изправи и се обърна към останалите.

— Корабът ще оцелее. Рошфор никога досега не се е провалял. Няма нужда да използвам аварийния люк. В този случай аз съм на едно мнение с мистър Лойд.

Последва миг на потресаваща тишина.

— Когато метеоритът влезе в досег с морската вода, експлозията може да потопи кораба — продължи Глин.

— Казах ти, че разрядът ще се разсее в морската вода — прекъсна го Макфарлън.

Глин сви устни.

— Така мислиш. Не можем да рискуваме да повредим вратите на аварийния люк. Ако не успеят да се затворят, танкът ще се наводни.

Намеси се Бритън:

— Единственото сигурно е, че ако метеоритът не бъде изхвърлен, „Ролвааг“ ще потъне. Ели, не разбираш ли? Няма да можем да издържим и десетина вълни още.

Корабът започна да се издига към гребена на следващата вълна.

— Сали, ти си последният човек, от когото очаквах да загуби дух — тонът на Глин бе спокоен, уверен. — Можем да преодолеем всичко това.

Бритън пое дълбоко дъх.

— Ели, аз познавам кораба си. Всичко свърши, за Бога. Не виждаш ли?

— В никакъв случай — поклати глава Глин. — Най-лошото мина. Имай ми доверие.

Думата „доверие“ сякаш увисна във въздуха, а корабът продължи да се накренява. Мостикът като че бе изпаднал в парализа, всички очи бяха вперени в Глин. А танкерът не спираше да се накланя.

Гласът на Гарса долетя от говорителя — вече слаб, ту затихващ, ту отново ясен.

— Ели! Рамката се разпада! Чуваш ли ме? Разпада се!

Глин се извърна към микрофона.

— Дръжте се, човече. Идвам там след минутка.

— Мистър Гарса! — обади се по интеркома Бритън. — Говори капитанът. Запознати ли сте с аварийния люк?

— Аз го направих.

— Тогава го задействайте.

Глин стоеше невъзмутим. Макфарлън го гледаше и се опитваше да разбере на какво се дължеше тази внезапна промяна. Нима Глин беше прав? Възможно ли беше корабът — и метеоритът — да оцелеят? След това погледът му се плъзна по лицата на офицерите. Първичният ужас в очите им говореше нещо съвсем друго. Корабът се уравновеси на гребена на вълната, усука се, изстена и се плъзна отново надолу.

— Аварийният люк трябва да се задейства от компютъра на ЕИР на мостика — отвърна Гарса. — Ели знае кода…

— Не можете ли да го отворите ръчно?

— Не. Ели! Побързай, за Бога! Не ни остава много време, преди товарът да се изтърколи и да пробие борда.

— Мистър Гарса — обади се Бритън. — Наредете на хората си да напуснат местата си.

Глин се намеси:

— Гарса, отменям тази заповед. Няма да се провалим. Вършете си работата.

— Няма начин, сър. Евакуираме се.

Радиостанцията замлъкна.

Глин беше пребледнял. Огледа мостика. Корабът продължаваше пътя си към падината. Настана тишина.