Дъглас Престън - Черен лед

Бритън включи прожекторите на надстройката, за да огледа главната палуба на „Ролвааг“. Повечето от контейнерите и товарните стрели и балки бяха откъснати и смити зад борда, но люковите закрития оставаха непокътнати. Корабът поемаше вода от пробойната от снаряда близо до мачтите, но трюмните помпи компенсираха втока. „Ролвааг“ бе стабилно построен мореходен съд; и той щеше да понесе добре бурята, ако не беше чудовищната тежест в търбуха му.

Към седем часа бурята достигна 15 бала, като на поривите вятърът отбеляза скорост до сто възла. Когато корабът се изкатереше на някоя вълна, вятърът нахлуваше на мостика с такава сила, че заплашваше да ги всмуче в непрогледния мрак. Не съществува стихия, обаче, която да няма край. Скоро, надяваше се Бритън, тя щеше да започне да стихва. „Би трябвало да е така.“

Тя продължаваше да следи уредите за наблюдение, търсеше някакъв контакт, който би означавал идването на помощ. Но всички екрани бяха изпъстрени със снежинки — отражения на радарния сигнал най-вече от вълните. На гребена на всяка вълна екраните се изчистваха за достатъчно дълго време, за да се появи върху тях районът на граулерите — малките айсберги — който се намираше на около осем мили пред тях. Между кораба и граулеровото поле лежеше самотен леден остров, по-малък от онези, покрай които бяха минали, но все пак — дълъг няколко мили. След като корабът навлезеше по-навътре в ледовете, вълните щяха да поспаднат, но пък, от друга страна, трябваше да се справят с повече лед.

Поне екранът на GPS-a бе чист и ясен. Намираха се на около сто и петдесет мили северозападно от Южните Шетландски острови, необитаема верига от скалисти планински върхове, които стърчаха от Атлантика, заобиколени от рифове и силни течения. Отвъд тях бе протокът Брансфийлд, а зад него — плътен лед и жестокият бряг на Антарктида. С приближаването им към брега вълните щяха да спаднат, но теченията щяха да се усилят. Сто и петдесет мили… ако Южна Джорджия можеше да започне спасителна операция в шест сутринта… Всичко зависеше от онова нещо в товарния хамбар.

Помисли да попита Глин докъде бяха стигнали. Но сетне осъзна, че не искаше да узнае. Глин бе също тъй мълчалив, като нея, и тя се питаше какво ли минава през главата му. Тя поне разбираше какво означава движението на кораба. За останалите това сигурно бе обикновен, истински ужас.

Корабът се наклони — кренът бе застрашителен. Но когато достигна върха на гребена, тя усети странна спънка, нещо необичайно. В същото време Глин вдигна радиостанцията до ухото си, заслушан напрегнато. Забеляза изражението й.

— Гарса е — рече той. — Не мога да го чуя заради бурята.

Обърна се към Хауъл.

— Включете го към интеркома. Максимална сила на звука.

— Ели! — гръмна внезапно гласът на Гарса.

Усиленият звук придаваше на паниката в гласа му груб, отчаян оттенък. Бритън чуваше зад него стоновете и скърцането на подложения на големи напрежения метал.

— Слушам.

— Започнахме да губим основните кръстовидни греди!

— Укрепвайте ги.

Бритън се удиви от спокойния, сериозен тон на Глин.

Корабът отново взе да се накренява.

— Ели, цялата конструкция се разпада по-бързо, отколкото можем да й насмогнем…

Корабът се наклони още и нов мощен писък на метала удави гласа на Гарса.

— Мануел — продължи Глин, — Рошфор е знаел какво прави, когато е проектирал шейната. Тя е по-здрава, отколкото предполагаш. Действайте стъпка подир стъпка.

Корабът продължи да се накренява.

— Ели, камъкът… Той се движи! Не мога…

Радиостанцията замлъкна.

Корабът спря движението си, корпусът му се разтърси, след това бавно започна да се изправя. Бритън усети отново как нещо го спъва — приличаше на кратка пауза — сякаш корабът бе закачил нещо за миг.

Глин не откъсваше очи от говорителя. След малко той отново изпука. Проехтя гласът на Гарса.

— Ели? Там ли си?

— Да.

— Мисля, че онова нещо се размърда леко, но се върна обратно на мястото си.

Глин почти се усмихна.

— Мануел, виждаш ли, че преиграваш? Не се паникьосвай. Съсредоточи се върху критичните точки и забрави всичко останало. Тройно осигуряване. В онази шейна и паяжината е вграден огромен излишък от здравина. Двойно осигуряване. Недей го забравя.

— Слушам, сър.

Корабът влезе в поредното накреняване; бавно, агонизиращо, тътнещо движение. След кратка пауза Сали отново почувства нещо ново, нещо по-различно в движението на кораба… Нещо зловещо.