Дъглас Престън - Черен лед

Продължи да се взира в мъглата още известно време. След това се обърна към дежурния офицер.

— Офисиал сентрал де информасион де комбате да се яви на мостика — рече тихо, но отчетливо той.

Когато Макфарлън се качи на мостика, завари там разтревожена група офицери да се тълпи около командния пулт. Бе прозвучал алармен сигнал и бе обявена общокорабна тревога. Бритън, която бе пратила да го повикат спешно, изглежда не забеляза пристигането му. Извън редицата прозорци се виждаше единствено мъглата. Мощните светлини на бака се бяха превърнали в бледи жълти точици.

— „Осветил“ ли ни е? — попита Бритън.

— Тъй вярно — отговори един от офицерите. — С радара за управление на стрелбата.

Тя прокара длан по челото си, след това вдигна глава и зърна Макфарлън.

— Къде е мистър Глин? Защо не отговаря?

— Не знам. Изчезна малко след като се върна от чилийския кораб. И аз се опитвах да го намеря.

Бритън се обърна към Хауъл.

— Може би не е на кораба — отвърна старши помощникът.

— На кораба е. Искам две издирвателни групи — една откъм носа, друга откъм кърмата. Да тръгнат едновременно към средата на кораба. Да се осъществи щателно претърсване. И го доведете веднага на мостика.

— Това няма да е необходимо — рече Глин, който, както винаги безшумно, се бе появил до Макфарлън. Зад него стояха двама мъже, които Макфарлън не помнеше да бе виждал. Върху ризите им имаше малки кръгли емблеми на ЕИР.

— Ели — започна Макфарлън, — Палмър Лойд пак се обади…

— Доктор Макфарлън, моля за тишина на мостика! — стрелна го с очи Бритън.

Командната нотка в тона й бе смазваща. Макфарлън замълча.

Бритън се обърна към Глин:

— Кои са тези хора и защо са на мостика ми?

— Те са служители на ЕИР.

Бритън замълча за миг, сякаш се опитваше да осмисли чутото.

— Мистър Глин, искам да ви напомня — и на доктор Макфарлън, като представител на „Лойдс индъстриз“ — че що се отнася до „Ролвааг“, върховната власт по отношение на командването и предоставянето му е изцяло моя.

Глин кимна. Или поне на Макфарлън му се стори, че кимна; толкова лек и неуловим бе жестът му.

— А сега възнамерявам да упражня прерогативите си.

Макфарлън забеляза, че лицето на Хауъл и лицата на останалите офицери бяха като каменни. Ясно бе, че нещо предстоеше да се случи. И въпреки това Глин изглежда приемаше твърдото изявление без да се обезпокои.

— И как възнамерявате на изпълните прерогативите си?

— Онзи метеорит няма да бъде натоварен на кораба.

Последва кратко мълчание и Глин я изгледа добродушно.

— Капитане, мисля, че ще е най-добре да обсъдим това насаме.

— Не, сър. — Обърна се към Хауъл. — Започнете подготовка за отплаване. Снемаме се след деветдесет минути.

— Един момент, ако обичате, мистър Хауъл — рече Глин без да откъсва очи от капитана. — Мога ли да попитам кое предизвика това решение?

— Знаете моите опасения за тази скала. Вие не ми дадохте никакви уверения, освен предполагаеми, че е безопасно да натоварим това нещо на борда. А само преди пет минути разрушителят ни „освети“ с бойния си радар. Ние сме като мюре. Дори метеоритът да е безопасен, условията не са. Към нас се носи силна буря. Човек не товари най-тежкия предмет, преместван някога от хора, под дулата на стомилиметрови оръдия.

— Той няма да стреля. Поне засега. Смята, че държим неговия човек в ареста. И изглежда забележително нетърпелив да си го прибере невредим.

— Разбирам. И какво ще правим, когато разбере, че Тимер е мъртъв?

Глин не отговори на въпроса.

— Бягство без приличен план е гарантиран провал. А и Валенар няма да ни пусне, докато младежът не се завърне.

— Единственото, което мога да кажа, е, че е по-добре да се опитам да избягам сега, отколкото с натъпкан с метеорит търбух, който да ни забавя.

Глин продължи да я гледа с добродушно, почти тъжно изражение.

Един техник се прокашля и рече:

— Имам контакт с летящ в наша посока обект, пеленг нула-нула-девет, разстояние трийсет и пет мили.

— Проследете полета и ми съобщете позивните му — нареди Бритън, без да променя положението си и без да сваля поглед от Глин.

Последва кратка, напрегната тишина.

— Нали не сте забравили договора, който подписахте с ЕИР? — попита Глин.

— Нищо не съм забравила, мистър Глин. Но има по-висш закон, който стои над всякакви договори: законът и традициите на морето. Капитанът има последната дума относно своя кораб. И при сегашните обстоятелства аз няма да позволя този метеорит да бъде натоварен на борда.