Дъглас Престън - Черен лед

— Всички връзки с кораба са прекъснати — рече Гарса. — По всички канали се чува единствено шум.

Глин се обърна отново към тунела.

— Хей, Томпсън! Когато свършиш там, вземи снегомобил и слез на брега. Свържи се с кораба. Ако трябва, използвай дори морзовата азбука.

Томпсън отдаде чест, след това се обърна и пое по тунела. След миг вече бе изчезнал в пушека и мрака. Глин се обърна към Макфарлън:

— Иди вземи Амира и всички диагностични уреди, които са ви необходими. Аз ще събера екип, който да прегледа тунелите. След като районът бъде обезопасен и трупът на Хил бъде изнесен, искам да изследвате метеорита. Засега — нищо сложно. Просто се помъчете да установите какво се е случило тук. И не докосвайте този камък.

Макфарлън погледна надолу. В основата на платформата Роко плъзгаше нещо, което приличаше на бял дроб върху сгънато парче брезент. Над него метеоритът „издишваше“ пара. Нямаше никакво намерение да го пипа, ала не каза нищо.

— Роко — извика Глин и посочи едно петно току зад повредената платформа, където се виждаше леко блещукане. — Там имаш още един малък пожар.

Роко приближи с пожарогасител в ръка, след това се спря сепнат. Вдигна очи към тях.

— Мисля, че е сърце, сър.

Глин сви устни.

— Ясно. Угаси го, Роко, и продължавай.

Вятърът грубо тласкаше Макфарлън, който пресичаше терена към редицата бараки, сякаш искаше да го свали на колене. До него Рейчъл се препъна, но успя да се задържи права.

— Тази буря дали ще свърши някога? — попита.

В ума на Макфарлън се виеше вихрушка от предположения и той не й отвърна.

След минута влязоха в медицинската барака. Той разсъблече полярния костюм. Въздухът бе изпълнен с мириса на печено месо. С изненада видя, че Гарса говореше по радиостанцията.

— Откога са възстановени комуникациите? — попита той Глин.

— От около половин час. Все още прекъсват, но положението се подобрява.

Макфарлън се намръщи.

— Това е странно. Току-що се опитахме да се свържем с вас от тунела, но не чухме нищо друго, освен шумове.

Понечи да каже още нещо, но замълча, принуди мозъка си да надделее над умората.

Гарса свали радиостанцията си.

— Беше Томпсън, от брега. Казва, че капитан Бритън отказва да изпрати когото и да е тук с оборудването, докато бурята не стихне. Прекалено опасно било.

— Това е неприемливо. Дай ми тази станция. — Глин заговори бързешком: — Томпсън? Обясни на капитана, че нямаме връзка, нямаме компютърна мрежа, нямаме електрозахранване. Необходим ни е генератор и оборудването и то веднага. Хората са изложени на риск. Ако срещнеш още трудности, обади ми се и аз ще се заема лично. Брамбъл също да дойде тук. Искам да изследва останките на Хил.

Макфарлън разсеяно гледаше Роко: с тежки гумени ръкавици до лактите той изваждаше овъглените части от тялото от брезента и ги поставяше във фризера.

— Има и още нещо, сър — рече Гарса, който отново бе вдигнал радиостанцията до ухото си. — Палмър Лойд се е свързал с „Ролвааг“. Иска да бъде прехвърлен на връзка със Сам Макфарлън.

Макфарлън усети как отново бе въвлечен насилствено в потока от събития.

— Не е най-удобното време, нали? — засмя се той с невяра в гласа и погледна Глин.

Ала изражението на Глин го изненада.

— Можеш ли да свържеш станцията с говорител? — попита Глин.

— Ще взема един от комуникационната барака — отвърна Гарса.

Макфарлън се обърна към Глин:

— Нима наистина ще си бъбриш с Лойд? Точно сега?!

Глин отвърна на погледа му.

— Няма друга алтернатива — отговори.

Едва по-късно Макфарлън разбра какво бе имал предвид Глин.

След броени минути радиостанцията в бараката бе свързана аварийно с външен говорител. Гарса включи станцията и вълна от статичен шум заля помещението. После шумът стихна, увеличи се и отново стихна. Макфарлън се огледа: Рейчъл се бе сгушила до печката да се стопли; Глин крачеше напред-назад пред радиостанцията; Роко, който прилежно подреждаше части от трупа в дъното на помещението. Имаше вече хипотеза — или поне бе в началото на съставянето й. Все още бе твърде сурова, с твърде много неизвестни, за да я сподели. Ала знаеше, че нямаше голям избор.

Чу се воят на микрофония, после от говорителя се разнесе груб глас:

— Ало? Ало?

Беше изопаченият глас на Лойд.

Глин се наведе напред.

— Тук е Ели Глин, мистър Лойд. Чувате ли ме?

— Да! Да, чувам те! Но адски слабо, Ели.

— Намираме се под влиянието на някаква интерференция на радиовълните. Трябва да бъдем кратки. Тук в момента се вършат маса неща, а и акумулаторът ни е с ограничен капацитет.