Дъглас Престън - Бездна

Той пое дълбоко дъх и извърна поглед. Не можеше да направи нищо, докато не я измъкнат на повърхността. Нищо.

От острова изведнъж се чу шум — помпите отново заработиха с рев.

— Много добре — чу се гласът на Найдълман по радиото.

— Въжето се охлаби — рече Стрийтър.

Последва изпълнена с напрежение тишина. Хач забеляза последните ивици боя да излизат на повърхността, след като течението отново обърна посоката си. Видеоекранът изведнъж стана черен, а след това се чу задъхано дишане по аудиоканала. Екранът просветля, докато най-сетне, облян от вълна на облекчение, забеляза как се появява и уголемява голям черен квадрат: изходът на наводнителния тунел.

— Мамицата му! — чу се гласът на Бонтер, която бе изхвърлена от изхода; изображението на камерата подскачаше като полудяло.

Малко по-късно на повърхността се появиха кръгове. Хач и Ранкин се втурнаха към борда и изтеглиха Бонтер на палубата. Последва ги Скопати, който свали акваланга й, докато Хач я настаняваше да легне върху прострените кърпи.

Хач провери дихателните пътища: всичко бе чисто. Издърпа ципа на неопреновия й костюм на гърдите й и постави мембраната на слушалката си. Дишаше добре, не се долавяше наличие на вода в дробовете, а пулсът бе силен и ускорен. Забеляза разкъсване на костюма в областта на стомаха, виждаше се ивица кръв, която бликаше по ръбовете на дупката.

— Невероятно! — закашля се Бонтер, опита се да стане и размаха нещо сиво.

— Стойте мирно — възпря я Хач.

— Цимент! — извика тя, стиснала парчето. — Тристагодишен цимент! В рифа имаше вградена редица камъни…

Хач бързо опипа основата на черепа й — търсеше признаци на сътресение или гръбначна травма. Нямаше подутини, рани, размествания на костите.

— Ca suffit 22 22 Достатъчно, (фр.). — Б.пр. ! — рече тя и извърна глава. — Вие какво, да не сте френолог 23 23 Френология — учение за съществуване на зависимост между психичните способности на човека и формата на черепа, създадено от австрийския лекар Ф. Гал (1758 — 1828). — Б.пр. ?

— Стрийтър, докладвай! — изстреля по радиото Найдълман.

— На борда са, сър — отвърна Стрийтър. — Бонтер изглежда добре.

— Наистина щях да съм добре, ако не беше този досаден лекар! — извика тя, съпротивлявайки се.

— Само един миг, да видя стомаха ви — възпря я отново Хач.

— Тези камъни… сякаш представляваха основа на нещо — продължи тя, легнала по гръб. — Серджо, видя ли ги? Какво би могло да бъде?

С рязко движение Хач дръпна ципа на неопрена до пъпа й.

— Ей! — извика Бонтер.

Без да обръща внимание на възмущението й, Хач прегледа раната. Беше неприятно нараняване под ребрата, но изглеждаше повърхностно по цялата си дължина.

— Това е само драскотина — извика Бонтер, извила врат, за да види какво прави Хач.

Той отдръпна рязко ръката си от корема й; съвсем непрофесионално усещане премина през слабините му.

— Може би сте права — рече той по-саркастично, отколкото възнамеряваше и зарови из чантата си, за да намери подходящ антибиотичен мехлем. — Следващия път ме оставете аз да се плацикам във водата, а вие ще бъде докторът. Междувременно въпреки всичко ще ви сложа малко от това, за да не се инфектира раната. Извадили сте късмет.

Той втри мехлема върху раната.

Скопати бе свалил костюма си до кръста и стоеше със скръстени ръце; загорялото му силно тяло блестеше на слънцето, а той се усмихваше нежно. До него стоеше Ранкин, космат и масивен, и гледаше Бонтер с ясно изразено пламъче в очите. „Всички са влюбени в тази жена“, помисли си Малин.

— Озовах се в голяма подводна пещера — рече тя. — В един момент не можех да намеря стените й и си помислих, че това е краят. Fin.

— Пещера ли? — попита с нотка на съмнение Найдълман по открития канал.

— Ами да Голяма пещера. Ала радиото ми замлъкна. Какво ли би могло да представлява?

— Тунелът сигурно е блокирал връзката — рече Найдълман.

— А откъде се взе това контратечение? — попита Бонтер. — Потокът бе в обратна посока.

Последва кратко мълчание. Най-сетне Найдълман отговори:

— Не знам. Може би след като осушим Шахтата и тунелите й, ще разберем. Очаквам пълен доклад. Междувременно защо не си починеш? Край на връзката от „Грампъс“.

Стрийтър се включи.

— Маркерите са поставени. Връщаме се в базата.

Катерът забръмча и се плъзна по водата, яхнал леките вълнички. Хач прибра нещата си и се заслуша в разменяните по радиото реплики. Найдълман на „Грампъс“ говореше с „Остров–1“.