Дъглас Престън - Бездна

Погледът му се спря на навеса. Можеше да се скрие в него, или дори под него. Но това щеше да бъде първото място, където Стрийтър щеше да го потърси.

Хач се поколеба още секунда. След това спринтира през ливадата и скочи в гроба.

Залитна от удара при падането си от метър височина, след това се задържа. Лъчът светлина за миг освети ямата. Някои от пиратските скелети бяха извадени от масовия гроб. Но повечето си оставаха на място, покрити с брезент. Планираше се разкопките да бъдат заринати през следващата седмица; знаеше, че Бонтер бе извадила само толкова скелети, колкото й бяха необходими да направи уникалното си напречно сечение.

Раздиращ гръмотевичен откос го сепна и го подтикна към действие. Бързешком пропълзя под единия от брезентите. Нещо отдолу му убиваше: той бръкна в пръстта и извади голямо парче от строшен череп. Избута го встрани и легна неподвижен, в очакване.

Пръстта под брезента бе влажна, но не беше кал; вече защитен от дъжда и вятъра, Хач усети как топлината бавно плъзва по вкочанените му крайници.

Долови шума на измъкващ се от калта ботуш.

Хач затаи дъх. Чу острото изскърцване на метал — отвори се с трясък вратата на бараката. След това — тишина.

Отново стъпки — отпървом далечни, после по-наблизо… Тежко, равномерно дишане, може би на три-четири метра разстояние. Хач дочу изщракването на затвора — оръжието бе заредено. И разбра, че Стрийтър не се бе подлъгал.

Автоматът излая и дъното на гроба изведнъж оживя, загърчи се в миниатюрни облачета от прах, пясък и парчета кости. С периферното си зрение Хач видя как брезентът се разцепва и подскача, вдигнат във въздуха от ударите на стотици гвоздейчета, кокалите под него се сриваха в калта, превърнати на прах. Обезумелите смъртоносни откоси от иглички приближаваха към него и той осъзна, че разполагаше със секунда, може би две, да реши какви възможности му оставаха, ако изобщо имаше такива.

Автоматът се закашля и млъкна. Чу се изтракване на метал. Решил се на отчаян риск, Хач се надигна от гроба и скочи насляпо в посоката, от която идваха изстрелите; брезентът се разтвори широко пред него. Блъсна се в Стрийтър и го събори по гръб в калта. Автоматът падна на земята, до него — новият пълнител, а фенерът отхвърча на метър в тревата. Хач сви коляно към слабините на Стрийтър и бе възнаграден от остра болка.

— Копеле! — извика Хач и затисна с едрото си тяло борещия се и удрящ напосоки под брезента Стрийтър. — Гадно копеле!

Последва внезапен удар по брадата му и Хач усети как зъбите му изскърцаха. Залитна назад, главата му сякаш изведнъж олекна; навярно Стрийтър го бе ударил с глава. Хач се стовари тежко върху брезента, но Стрийтър бе жилав и силен за ръста си и Хач почувства как започва да се изплъзва, гърчейки се. Той бързо скочи, грабна пълнителя и го захвърли надалеч в мрака. След това тръгна към фенера в момента, в който Стрийтър скочи на крака и се освободи от калния брезент. Ръката му се стрелна към колана и изскочи с малко автоматично оръжие. Взел мигновено решение, Хач настъпи фенера.

Мракът дойде едновременно с изстрела. Хач се затича напосоки и на зигзаг през ливадата, насочи се към възвишението в средата на острова и към лабиринта от пътечки отвъд него. Езикът на светкавица освети Стрийтър на около стотина метра по-надолу; онзи го видя, обърна се и хукна с все сила подире му. Хач се втурна към главните галерии, първо по една пътека, после по друга, като разчиташе единствено на интуицията си да не излезе извън обозначенията с жълта лента. Чуваше зад гърба си стъпките и тежкото дишане на Стрийтър.

Когато се изкачи най-горе видя сиянието на Ортанк, което пробиваше мъглата. Засили се отначало натам, сетне отново свърна встрани: дори приближаването му до светлината щеше да даде възможност на Стрийтър да се прицели точно.

Хач мислеше трескаво. Можеше да се спусне към базовия лагер и да се скрие сред струпаните там фургони. Ала също така лесно можеше да попадне и в капан. Освен това трябваше да се отърве по-скоро от преследвача си.

Постепенно стигна до извода, че не можеше да го направи на повърхността.

Имаше един тунел — Бостънската шахта, — който се спускаше под земята под лек наклон. Ако не грешеше, той излизаше в Наводнената шахта на голяма дълбочина. Найдълман му го бе показал една утрин — само преди няколко седмици, нима бе възможно това? — когато за пръв път откриха местоположението на истинската Шахта.

Нямаше повече време. Погледна нагоре към заревото на Ортанк, ориентира се, след това пое по друга пътека. Ето я къде беше: тъмна, зееща дупка зад обезопасяващата лента, обрасла с рошав трънак.