Ашланд Прайс - Мира

— Веднага спрете! Ей, вие двамата — чу внезапно тя собствения си глас. Миролюбива като всички от нейното племе, тя никога не бе виждала такова сбиване между възрастни хора и то я ужаси. — Ще остана с вас, стига това да спре братоубийството! Ще остана дори ако заради това се наложи някой от вас да бъде длъжен да се ожени за мен! За вас това явно е съдба, по-страшна от смъртта. — Тогава си представи, че е останала без подкрепа на този свят, скочи и побягна през глава към близките дървета.

Напрегнатите погледи на Брандър и Рурик омекнаха, те се загледаха след нея и дочуха горчивото й хлипане. Брандър сръга брат си в корема:

— Дявол те взел! Не само че я обиди, ами накара и мен да направя същото! Никога няма да ти го простя!

Рурик поглади удареното място, отстъпи назад и се помъчи да се поеме дъх.

Без да поглежда повече към брат си, Брандър тръгна покрай потока към пленницата. Не се наложи дълго да я търси. Намери я седнала на огромен дъбов дънер.

— Мира, извинявай — каза той и се приближи към нея. — Никой от нас не искаше да стане така. То е защото твърде много се безпокоим за Астрид и от тревога не сме спали през нощта.

Тя вдигна ръка и избърса очите си.

— Аз… аз наистина се опитвам да ви помогна да я намерите.

Той се наведе и я погледна в лицето.

— Зная. Почти ги бяхме открили тази сутрин… и дори ако не се опитваш да ни помогнеш — продължи той, падна на колене и хвана полите на наметалото й, — дори ако наистина ни бавиш, за да останем двамата по-дълго време заедно, ще те разбера.

Мира го погледна за първи път право в очите и за свое учудване откри не потвърждение на думите му, а увереност и насмешливи пламъчета. Поиска да му каже, че греши в предположенията си, но от този поглед усети внезапен студ и само преглътна.

— Значи всичко е наред — продължи той, взе ръката й и приседна до нея. — Добре е, че признаваш, че се нуждаеш от мен. И двамата се нуждаем един от друг, любов моя, и макар че едва ли това е начинът, по който момиче като тебе би желало да бъде ухажвано, така стана.

Тя отново преглътна безмълвно. После каза:

— О, Брандър, не зная. Може би Рурик е прав донякъде в обвиненията си. Заради мен отецът научи къде се намира вашият лагер и единствено той е могъл да го каже на хората на краля. Така че сигурно трябва да остана и да ви помогна да намерите сестра си, колкото и дълго да продължи това.

Той стисна ръката й.

— Мира, чуй ме. Зная, че не по твое желание приятелят ти, духовникът, е съобщил на Мак Кугън за нас. Така че нямаш вина. Остани с нас, ако желаеш, или поискай да те отведем вкъщи. Но, моля те, недей да ни помагаш само от разкаяние или чувство за вина. И двамата знаем какви ще бъдат последствията. Само ти можеш да решиш дали високата цена на твоята женитба с мен компенсира всичко това.

Тя се осмели отново да го погледне в очите и остана много доволна, че хищните пламъчета в тях бяха изчезнали и бе останала само неговата искреност.

— Оставям се на твоето решение, сладка моя… Скоро ще стане тъмно — подкани я той, понеже тя не му отговори.

— Съвсем сигурен ли си, че не трябва да се чувствам задължена към вас? — срамежливо попита тя. — Нали някой ще трябва да бъде длъжен да се ожени за мен, както каза преди малко?

Той протегна ръце и я притегли в прегръдките си.

— Не, Мира, разбира се, че не. Нямах предвид буквалното значение на тази дума. Само исках да обясня на братята си, че хората от твоето племе очакват в такива случаи някаква отговорност. Но, честно да си кажем, всички знаем, че един мъж може да прави каквото поиска с жена, която е откраднал, и не е „длъжен“ да се ожени за нея. Макар че, що се отнася до мен, аз го искам, стига да решиш да останеш.

Тя се притисна силно към него, поласкана от думите му.

— Но ние трябва да се оженим по християнски. И ти трябва да приемеш нашата вяра, разбираш ли — каза весело тя и се отдръпна да чуе отговора му.

Той предъвка устни, сякаш обмисляше това.

— Е, както искаш, любима. Не ме е много грижа за тези неща. Така че можем да се оженим където и както решиш.

— Наистина ли?

Той не можа да потисне усмивката си при нейния внезапен детски възторг. По дяволите, жените, от които и земи да бяха, държаха толкова много на церемониите.

— Наистина — отговори той и се опита да се прикрие, за да не си помисли тя, че й се присмива.

Ръцете й отново го обвиха и притиснаха с всичка сила.

Сега, уверена в неговата любов, Мира си даде сметка, че това е била нейната цел от самото начало.