Ашланд Прайс - Мира

Брандър, изглежда, разбра, че нейната неподвижност изразява по-скоро подчинение, отколкото свенливост, затова я побутна да легне върху одеялото и започна да я целува с обожание, по-голямо от досегашното. После притегли друго одеяло върху двамата.

— Повдигни се малко и свали туниката — игриво каза той и повдигна завивката като покрив на палатка. — Хайде. Огромно удоволствие е двама души да се опознаят. Обещавам ти, че ще е така. Ако започнеш да гледаш на това като на игра, скоро ще престанеш да се страхуваш.

Тя нервно се изсмя. Беше се чувствала така само веднъж, в ранното си детство, — когато един неин братовчед й бе предложил да се разходят до стръмния морски бряг. Освен това на вечеря беше пийнала малко вино, така че нещата, които винаги бе считала за ужасно сериозни, сега не й се струваха такива. Като на игра ли? Добре тогава, щеше да накара и него да поиграе.

— Не. Това вече го правих миналата нощ. Сега е твой ред. Първо съблечи туниката си.

Очакваше, че ще се разсърди, но за нейна изненада той се подчини безропотно.

— Тогава ти трябва да държиш одеялото — отвърна й с широка усмивка.

Без да се смути от това искане, тя седна и хвана завивката. Наблюдаваше внимателно, с наивна радост, как той свали плаща си и бавно съблече туниката, която откри пред очите й мускулестата плът на гърдите и корема му. Рядко беше виждала зрял мъж, разсъблечен до такава степен, и затова й се прииска да го пипне, но се въздържа. Нали това беше игра и партньорът не биваше да узнае нейната слабост.

— И панталоните — настоя тя, като се стараеше да овладее гласа си.

Той се отпусна отново на колене.

— Не зная дали е време.

Очите й предизвикателно се присвиха.

— А защо не?

— Защото така. Ти си толкова неопитна в тези работи, че може да ти стане неудобно.

Тя прие предизвикателството.

— Не. Няма. И от какво? Ти нали ме видя цялата.

— Да, но при мъжете е различно.

— Сваляй панталоните, ти казвам. Какво толкова му е различното?

Той тихо се изсмя.

— Доста е различно. И особено след като ме е обзело такова желание…

— Глупости — прекъсна го Мира. — Нали точно това ми каза миналата нощ. Или ги сваляй веднага, или вече няма да играя тази игра.

Брандър с въздишка изпъна крака и започна да събува панталоните си. Когато стигна до раната на глезена, погледна към Мира с надежда, че ще му помогне и ще придържа превръзката, но видя, че тя стои с отворена от изумление уста и побеляло, останало без капка кръв, лице.

— О, Света Дево Мария — изрече тя с треперещ глас. Това май вече не беше игра, както си бе помислила отначало.

Той веднага дръпна панталоните си нагоре.

— Видя ли? Казах ти, че няма да разбереш.

— Достатъчно видях. Искаш да кажеш, че ще напъхаш цялото това нещо вътре в мен?

Като видя нейната тревога, той я хвана за ръката.

— Е, не изведнъж. Но ако не искаш — няма.

— Разбира се, че не искам! И как, за Бога, можеш да наричаш такива неща игра?

Той продължаваше да я държи здраво за ръката, въпреки че тя се съпротивляваше.

— Това става, когато вече си привикнала. Това правят заедно мъжете и жените, Мира. И твоите родители, и техните родители са го правили, за да се появиш на тоя свят ти и да бъдеш тази вечер с мен.

— Не, не. Не смей да говориш за моите родители. Такова нещо можете да правите само вие, норвежците, и вашите огромни жени. Това сигурно е някакъв ужасен животински ритуал!

Той изумено възкликна.

— Но това е нещо свещено, как можеш да си толкова неопитна? — попита той, придърпа я към себе си и зашепна в ухото й: — Какво, мислиш, ти направих миналата нощ?

— Не беше това — отвърна тя. — Искам да кажа, не с толкова голямо нещо.

Той продължаваше да се чуди.

— Може да ти се стори чудно, любов моя, но повечето жени в това отношение са толкова големи, колкото и мъжете.

— Не може да бъде.

— Но как можеш да знаеш това, след като не си опитвала?

За негова изненада в този миг тя не се опита да се отдръпне, напротив, притисна се още по-силно към него и сложи брадичката си на дясното му рамо.

— Ще бъде ли както миналата нощ? — настоятелно попита тя с примирен глас.

Той се усмихва в тъмнината.

— Да. Почти. Някои момичета даже намират, че е още по-хубаво.

— Добре — прошепна тя след малко, — тогава сигурно ще трябва да опитам.

Той прехапа устни, за да не се разсмее на глас. За нищо на света не желаеше да я разочарова в този миг.

— Да, като твой бъдещ съпруг и аз мисля, че трябва да опиташ.