Ашланд Прайс - Мира

— Тогава да отидем при братята ти да им съобщиш това — звънко каза тя. — За да престанат да ме гледат толкова подозрително, а да ме приемат като сестра.

Тя се опита да стане, но Брандър я дръпна обратно надолу.

— Не мисли сега за тях — каза той подканящо. — Нека първо прекарам няколко мига насаме с годеницата си.

Мира не се възпротиви. Макар да се боеше, че Рурик или Ланг могат всеки миг да се приближат и да ги видят, тя се остави на неговите целувки.

Отначало езикът му си играеше с устните й сякаш в очакване на разрешение за нещо повече, и го получи. Замаяна от току-що полученото обещание за женитба, тя му позволи да я повали на земята и прие ласките на трепетните му ръце с всяка част от тялото си, която той бе милвал миналата нощ.

— Брандър — прошепна тя след малко, успяла въпреки неговата тежест да достигне с устни ухото му. — Брандър, моля те, чуй ме.

— Какво? — попита той по-скоро с нетърпение, отколкото рязко.

— Това може да почака до след вечеря, нали?

Той се повдигна така и погледна лицето й.

— Защо? Гладна ли си?

Тя се усмихна на себе си.

— Разбира се, че не. Не още. Само си помислих, че би било по-учтиво да се върнем по-бързо при братята ти и да им обясним всичко. И тогава, след вечеря, ще запалим отново два огъня — добави тя и кокетно повдигна вежди.

Той въздъхна измъчено и се претърколи настрани.

— Искам да кажа, че не сме просто животни, скрити в гората.

— Говори само за себе си, драга — измърмори той под нос.

Мира отново му се усмихна закачливо, стана и приглади туниката и косата си. После му подаде ръка.

— Хайде, да отидем и се помирим с тях.

Брандър пое подадената ръка, но се постара да не отпуска цялата си тежест в ръцете й и, докато ставаше, се подпря на близкото дърво.

— А как е кракът ти? — попита тя съчувствено.

Той закачливо се подсмихна:

— След вечеря ще се чувства много по-добре, мила, уверен съм.

Вечеряха сушено месо, хляб и вино, което хората на Мира бяха изпратили с Рурик и Ланг. Казаха на братята, че Мира е решила да остане заедно с тях, докато намерят Астрид. Тогава Брандър им съобщи и решението си да се ожени за нея.

При тази новина Рурик изръмжа, Ланг обаче изглеждаше по-смутен и измърмори нещо подобно на благопожелания. После Рурик и Ланг взеха някои вещи и се отдалечиха да си запалят огън на друго място.

— Не се зарадваха — прошепна Мира.

— Все още са изненадани — обясни Брандър.

— Но защо? Нали знаят, че рано или късно ще е вземеш жена от племето ерс? Нали в деня, в който срещнахме, ми каза, че няма да вземеш жена от твоето племе.

— Така е. Но сигурно са си мислили, че ще почакам, докато нещата се изяснят. Надявам се, че си съгласна, че това не е най-подходящото време за женитба.

— О, Брандър, те ме мразят — изстена Мира. — Рурик — защото му издрах лицето оная сутрин, а Ланг — заради Рурик.

Макар че на Брандър му се искаше да се изсмее на детинските й тревоги, той се въздържа, за да не я обиди. Думите й бяха наистина комични, но той усещаше, че момичето се засяга от покровителственото му отношение към нея.

— Не, те не те мразят, мила — отговори той и я прегърна. — Просто са много ядосани на вашите войници заради отвличането на Астрид и заради отказа на хората ви да помогнат за спасяването й. А ти за съжаление си единственият човек, върху когото могат да стоварят яда си.

Мира изслуша това обяснение, загледана в танцуващите пламъци на огъня. Но после видя, че Ланг се връща да вземе още нещо, прехапа устни и не каза нищо.

— Ние, норвежците, сме горди хора — каза Брандър тихо, когато отново останаха сами. — Не ни харесва, че поради липса на собствена земя сме принудени да я търсим навсякъде. И щом вече сме дошли тук, бихме искали да се оправяме сами, без помощта на племената от Ерин, дори без родното племе на майка ми. Някои от вашето племе приемат кръвната ни връзка, а други не. За тези, които не я признават, ние сме лъжци. А за други, като например войниците от кралската армия, които отричат правото ни на парче земя, сме просяци. Трябва да те уверя, че викингите не са нито едното, нито другото.

Сега Мира трябваше да го успокоява:

— Но сега, когато сте слезли на брега и имате възможност да се сродите с моя клан, кралят сигурно ще се съгласи да се установите тук. При това сте съгласни да приемете нашата вяра и обичаи.

— Вашата вяра? Не съм толкова сигурен. Вашите обичаи — да, при всички случаи. Не си ли забелязала, мила, че все по-често братята ми разговаряме на вашия език.