Ашланд Прайс - Мира

Мира долови сериозността в очите на Брандър и за почна да се оглежда наоколо.

— Трябва да тръгнем на запад — отговори накрая и посочи в тази посока. — Макар че не се виждаха достатъчно добре снощи, онези височини са ми познати. Виждала съм ги на картите на моите хора. Чувала съм че Мак Кугън много често строи лагерите си зад тях.

— Много добре — отвърна Брандър и сегашният и официален тон бе в ярък контраст с любовния му шепот преди малко. — Ти ще яздиш с мене — завърши той, пристъпи напред и подаде на Ланг завивките, а да ги завърже на седлото на коня си.

Мира въздъхна с облекчение, като разбра, че няма да язди заедно с някой от тези намръщени мърморковци. Искаха нейната помощ като водач, а не я поздравяваха и се държаха нелюбезно. Подхвърляха и само думи, свързани с работата, която трябва да свърши. И как ли щяха да реагират, ако предвижданията й за местоположението на Наял се окажеха погрешни, като се има предвид лошото им отношение към нея?

Лон се върна в манастира точно преди „секстата“ — шестия каноничен час и обедната служба за четене на светите писания и псалми, и успя да намери абата в килията му, преди той да излезе да се разпореди за храната.

— Братко Лон — поздрави го абатът, който почти се сблъска на вратата с подчинения си. — Какво те води при мен?

Лон се постара да бъде кратък. По пътя от лагера на Мак Кугън дотук бе имал достатъчно време да обмисли как да спаси викингското момиче, и смяташе плана си за много добър.

— Нищо сериозно, абате. Просто… намерих един желаещ да бъде посветен в Христовата вяра, когато посетих тази сутрин лагера на кралските войници, и реших да ви помоля за разрешение да го доведа тук.

Абатът смръщи вежди и отстъпи назад с усмивка на изненада.

— Желаещ? По това време на годината? Мислех, че сега повечето ирландци са толкова заети с реколтата, че нямат време за такива занимания. Да не би да е някой, който просто иска да го храним до събирането на реколтата.

— Не. Съвсем сигурен съм, сир.

— Не че е толкова важно, ако наистина търси прехрана — обясни абатът сговорчиво. — Нашата мисия е преди всичко милосърдието. Но може би не си го разбрал правилно.

— Не.

— Хм — отвърна по-възрастният и тонът му бе значително обнадежден от тази новина. — Надявам се, че е достатъчно силен да работи на полето или в гората.

— Да — отговори Лон, като си спомни здравото телосложение на Астрид.

— Добре тогава — одобрително кимна абатът. — Следващия път, когато отидеш в лагера на войниците, го вземи със себе си и го доведи тук, а аз ще преценя дали е подходящ.

— О, добре. Благодаря ви, сир. Но има още нещо, което би трябвало да знаете — добави Лон, като имаше предвид обичая на абата да наставлява новодошлите.

— И какво е то?

— Ами той… не може нито да говори, нито да чува. — В този миг Лон се ненавиждаше за огромната лъжа, но бе решил, че е по-добре да поеме върху себе си този грях, отколкото да рискува живота на момичето в ръцете на Наял.

Абатът не бе много възхитен от тези думи. Макар Лон се ползваше с доверието му, очите му се присвих: недоверчиво, сякаш реши, че неговият главен писар е загубил ума.

— Братко, ако това е така, как, за Бога, си успял да разбереш, че този беден момък желае да бъде посветен.

— Той… ми го написа.

Старшият духовник възвърна част от предишната си приветливост:

— О, значи може да чете и да пише?

— На ерски — да, сир. Но не съм сигурен за латинския. — Лон тежко преглътна, разбрал, че е достигнал границата на своите възможности да отговаря на тази серия от въпроси.

— Много добре — заяви внезапно презвитерът и се обърна да прибере някои ръкописи, които бе оставил на масата. — Щом може да пише, веднага ще му дадеш работа в скрипториума… Поне лесно ще се справя с нашите дни за мълчание — заключи накрая, махна с ръка на Лон и му показа, че не желае да обсъжда повече този въпрос.

Макар и пример за святост, в манастира абатът се славеше като страшно разсеян и често не бе в състояние да се занимава дълго време с едно и също нещо.

— Все още ли желаете да се срещнете с него? — попита Лон, когато абатът мина покрай него. Макар че горещо се надяваше да получи отрицателен отговор, много добре знаеше, че рискува да бъде наказан, ако не получи определен отговор.

— Мисля, че не. Ще го виждам в църквата цели девет пъти на ден и засега това ще бъде достатъчно.

— Благодаря ви, сир — извика Лон след него и машинално наведе глава.