Ашланд Прайс - Мира

— А сега, отче, трябва да се заловиш за работа.

Вместо да се подчини на заповедта, Лон остана още малко пред вратата на абата. Все още трепереше от вълнение и му се виеше свят. Никога не си бе представял, че може да излъже почитаемия абат, нещо повече, никога не си бе и помислял, че може да преуспее в това начинание!

Помисли си, че върши всичко с най-добри подбуди, и тръгна към килията си. С цената на няколко лъжи животът на Астрид сега бе вън от опасност, а манастирът щеше да получи още един чифт работни ръце. Дано само не се наложи той и момичето да пазят дълго в тайна всичко. Дано съумее да я върне обратно на викингите и да обяви на абата, че този „желаещ“ е променил желанието си и се е отказал да се покръсти в Христовата вяра.

Мира беше права относно последното местоположение на лагера на Мак Кугън. За съжаление обаче тя и нейните викинги пристигнаха твърде късно. Когато изминаха левгите, които ги отделяха от посочените хълмове на запад, от лагера на кралските войници бяха останали няколко почти загаснали огньове и две места със смачкана трева, където очевидно се бяха намирали палатките на Наял и Блар О’Фейл.

Въпреки разочарованието на Брандър и братята му. Рурик и Ланг се убедиха в искреността на Мира, която честно се постара да изпълни искането им. Но по-късно през деня, след като по нейно предложение отидоха на още две места и не откриха и следа от Мак Кугън и хората му, те отново започнаха да я гледат с подозрение.

— Тя нарочно ни води при загаснали огньове — за яви Рурик, когато спряха до един поток да напоят конете. Изрече тези думи на ерски и Мира разбра желанието му да я обвини за неуспеха им.

Засегната, тя понечи да отрече това предположение, но Брандър я изпревари:

— Млъкни. Нямаш основания да я обвиняваш. Ако бяхме пристигнали на първото място малко по-рано, сигурно Астрид вече щеше да е с нас.

— Ами. Сигурен съм, че тя ни разиграва — заяви и Ланг на ерски. — Напълно съм сигурен.

— И защо ще го прави? Ако ние не я върнем обратно в крепостта през следващите няколко часа, тя ще бъде обявена за обезчестена и семейството й няма да я приеме обратно. Така че защо да ни разиграва по такъв начин и да губи време?

— Какво искаш да кажеш с това, че семейството няма да я приеме обратно? Какво ще й се случи?

— Ще бъда длъжен да я взема за жена — откровено отговори Брандър.

— Длъжен? — повтори Мира и ноздрите й се разшириха от възмущение. След създадената между двамата през изминалата нощ близост тя не можеше да допусне, че той може да говори за тези неща така, сякаш става дума за сделка.

— Не е… съвсем така — заекна Брандър. — Не точно длъжен. Нямах предвид точно това, защото тази дума не ми харесва.

— Аха, значи това са само приказки, че ще трябва да се ожениш за нея, ако я задържим твърде дълго. Тя просто иска да се върне при хората си и да се освободи от нас. Страхува се от отмъщението на армията, ако разберат, че ни е помагала. И тя е като останалите от страхливото им племе.

— Не, вярно е — потвърди Брандър. — По тези места невестите се крадат като кравите.

Ланг седна на тревата наежен като Рурик.

— А защо мама не ни е казвала за този обичай? Нищо не съм чувал досега за него.

Брандър стисна устни.

— Щом Мира казва, че е така, значи е така. — заключи той с нисък глас. — И няма какво повече да говорим.

— И какво трябва да означава това? — настоя Рурик с предизвикателен тон и това учуди Мира. — Трябва ли да я върнем в укреплението, преди да успеем да спасим нашата Астрид? Какво ще кажеш за това?

За още по-голяма изненада на Мира Брандър решително стана, запъти се към Рурик и го зашлеви.

— Не е твоя работа да решаваш, братко! Нито пък моя. Дали младата жена ще пожелае да остане при нас и да ни помага в търсенето, ще бъде единствено нейно решение.

Мира се усети донякъде защитена от тези думи, но въпреки това отстъпи назад.

— Ти си си загубил ума от любов — изръмжа Рурик, стана и протегна ръце напред, за да се запази от други плесници. Може би щеше да получи още една или две, предположи Мира и при тази мисъл отстъпи още малко назад. — Ти преспа с нея миналата нощ — продължи Рурик — и тя те омагьосала по някакъв начин, затова вярваш на всичко, което ти каже!

Брандър не отговори. Неподвижен като статуя, той просто удари по-младия си брат още веднъж, този път по-силно.

Настъпи потискаща тишина. Двамата мъже предизвикателно впиха погледи един в друг. Мира погледна към Ланг и видя, че и той като нея бе изненадан от случилото се. Той явно споделяше нейния страх за Брандър, който сам налиташе на бой, макар че беше ранен на два пъти през последните нощи.