Ашланд Прайс - Мира

— Видя ли? Жените на викингите са същите като тебе.

— Да очевидно е така — съгласи се тя и го погледна. — Но… но сега аз същата ли съм като преди? — изрече тя, опитвайки се да събере мислите си.

— Искаш да кажеш — девствена?

— Да.

— Разбира се.

Тя замълча за няколко секунди и се опита да успокои бързите удари на сърцето си, предизвикани от неговите умели движения. После плахо поде:

— Откъде знаеш?

— Е, причиних ли ти някаква болка?

— Не… Съвсем не — отговори тя с лека усмивка.

— Значи все още си девствена. Защото казват, че болката от отнемането на девствеността режела като с нож.

— Значи по това ще разбера, когато ми се случи, така ли?

Той се надигна и легна настрани. После си припомни нейния отказ да се съблече гола, притегли наметалото си и я зави.

— Със сигурност — отговори той и повдигна вежда.

Тя се надигна и отметна от очите си няколко руси къдрици.

— А ти откъде си научил толкова много за жените?

Той се изсмя тихо.

— Всеки научава това, което го интересува, миличка.

— Тогава научи ме как да доставя и на тебе същото удоволствие.

Разбира се, Мира знаеше къде се намират неговите интимни части, но все още не смееше да ги докосне. Позволи си само да постави ръка върху едно от яките му като скала бедра.

Брандър остана приятно изненадан както от нейното желание да му достави удоволствие, така и от нежната й ласка. След усещането за топлина и влажност в утробата, след конвулсиите на удоволствие, които бе предизвикал в нея, мъжът, който я бе дарил с тази наслада, имаше основание да поиска ответна нежност. Но въпреки това той се отказа. Раната на глезена му отново го бе заболяла и той се чувстваше отпаднал.

Ако Мира беше по-опитна в любовта и знаеше какво да прави с мъжкото тяло, Брандър сигурно щеше да се съгласи да легне по гръб и да я остави да действа сама. Но понеже трябваше да я наставлява за всяко действие и всяка негова дума щеше да я смущава, то реши, че засега не е нужно да продължават.

— Недей — отговори той, наведе се и я целуна по бузата — Ако решиш да останеш с нас още една нощ… ако имаш, желание, обещавам ти, че ще те науча на всичко. Но сега с моя болен крак, според мен ще е най-добре да легнем и да поспим. За една нощ успях да накарам моята дива ерска роза да разцъфти достатъчно, нали? — попита той весело, но тя не отговори.

— Значи не ти харесвам — каза тя потиснато. — Видя ме гола и вече не ме искаш.

— О, скъпа Мира, това не е вярно — увери я той и я притисна нежно, но силно. — Точно защото те намирам за очарователна, сега искам да се успокоя. Глупаво дете! Ти си като опияняващо вино от най-добро качество, което мъжът пие на малки глътки. Иска ми се да те изпия жадно и алчно, преди някой друг да поиска да отпие и една капка. Но кракът ми отново започна да кърви, а ти си точно в това опасно състояние, което ме молеше да избегна… Направи избора си утре, любов моя. Искам да съм сигурен, че не виното е решило тази вечер съдбата ти вместо тебе.

— Тогава защо… защо направи това за мен?

— Защото не искам да се страхуваш повече от това, Мира. Безпокоя се за тебе, понеже виждам, че винаги, когато поискам да те целуна, пред очите ти се изправя образът на онзи ужасен насилник норс. Исках да ти покажа… да, точно така, да те науча да правиш разлика кога те докосват, за да ти причинят болка, и кога — да ти доставят удоволствие.

— Аха. Успя да го постигнеш — потвърди Мира и си помисли, че той може би беше прав, че прекъсна любовната им игра точно в този момент. — А какво ще стане, ако… ако до утре вечер успеем да намерим и спасим сестра ти? Нима ще ме върнеш на моите родители и ще позволиш да ме дадат на Мак Кугън?

— Е, не е едно и също, нали? Той иска да се ожени за теб, не да те отвлече.

Тя стисна устни и отново се почувства отхвърлена.

— За мене е все едно, уверявам те. — Вече бе стигнала толкова далеч — да признае на Брандър, че го обича. Досега не бе казвала това на никой мъж. Жадуваше да разбере защо той се държи толкова неясно.

— Само защото искаш да се отървеш от него ли дойде при мене, Мира? За тази цел има достатъчно други мъже в Ерс.

— О-о-о! — изпъшка тя и очите й се изпълниха с отчаяние. — Промених решението си. Мисля, че ще приема предложението ти да те ударя! Как можеш да смяташ, че искам само да те използвам, след всичко, което направих за тебе и екипажа ти?

За нейна изненада той само се засмя на този водопад от думи.

— Не мисля така. Съвсем не. Просто искам да си сигурна в решението си. Това решение е важна стъпка, особено когато трябва да решиш да останеш с човек, който не е сигурен дали отново ще се върне на сушата, или ще остане в морето. Ние, норвежците, имаме зла съдба, по-страшна от смъртта. Трябва добре да знаеш това, ако останеш с мен. Питам се дали този твой Бог, когото почиташ, няма да те възпре в любовта ти към мен.