Ашланд Прайс - Мира

— Не… Просто си помислих, че ще полудея, ако продължаваш така.

Той се усмихна леко, с разбиране.

— Разтвори краката си — прошепна той едва чуто. Мира не схвана думите му и поиска да го помоли да ги повтори. Но не го направи, слава Богу. Успя да се сдържи и така спести и на двамата необходимостта отново да разменят думи.

След малко той леко се повдигна. Плъзна ръце по одеялото, приседна на колене и се наведе към онова място от тялото й, което бе имал предвид.

Тя преглътна и размърда глава.

— О, Брандър, не — каза тя, но гласът й почти не се чу.

Пронизващият му поглед се впи в нейния и тя разбра, че е сериозен и решителен.

— Ти жадуваш и се нуждаеш точно от това. — Той не се молеше, а й обясняваше.

„Откъде ли го знае“ — почуди се Мира.

Изведнъж в главата й изникна споменът за неговите думи, изречени в началото: „Можеш да ми откажеш когато поискаш и ще спра“. Никога не беше нарушавал думата си, сигурно нямаше да го направи и сега.

— Мира — прошепна той отново в ухото й. Постави ръката си на мястото, за което говореха, и внезапна топлина заля тялото й. — Мира, не се страхувай. Няма да ти направя нищо лошо. Позволи ми да ти покажа колко е хубаво. Ще го знаем само аз и ти.

Мира си спомни, че това бе тяхната първа и единствена нощ заедно, тяхната единствена близост, която можеше да се окаже твърде кратка. И ако той можеше да прочете мислите й, щеше да разбере, че всяка част от тялото й жадува за тайния допир, за който говореше той. Тя отново изстена, този път от безпомощност, и усети как бедрата й бавно се разтвориха за него.

Пръстите на Брандър започнаха да я галят леко и предизвикаха в нея някакво непознато досега удоволствие. След това той поиска да покаже тази милувка а нейната завършеност и внимателно вмъкна един от пръстите си в Мира.

Господи! Нима той знаеше дори това, нима позна ваше и тази толкова тайна част от тялото й, която дори тя не бе разучила добре? Дъхът й спря при мисълта за подобна близост със съответната част от тялото на мъжа. В това време той постави там два силни пръста. Противно на очакванията й не я заболя. Макар че ни кога не бе поемала такова нещо вътре в себе си, тялото й се приспособи към това ново усещане с изумителна лекота. Изпита желание да се възпротиви едва когато той продължи да навлиза с ръката си в нея.

— Не — каза тя и се задърпа назад.

Пръстите му обаче останаха на същото място. Той положи върху бедрото й другата си ръка и притегли момичето към себе си като малко дете.

— Шшт, Мира. Не ти причинявам болка. Знам. Стой спокойно и ме остави да намеря пътя си до онова място, което ще ти достави най-голямо удоволствие. Само още няколко секунди. А след това, ако все още искаш, ще си махна ръката.

Тя се опита да му се подчини. Макар че цялото й тяло трепереше, стисна очи и се приготви да изпита по-скоро удоволствие, отколкото болка, както бе чувала, че става в такива случаи.

За нейно учудване той успя да напъха ръката си още по-навътре. Тялото й пое поне три негови пръста! И преди Мира да успее да му се противопостави, преди да изрази някакво възмущение, той започна да ги движи вътре и събуди нейната чувственост. Вниманието й се насочи към това ново усещане. О, Дева Марийо, откъде ли го знаеше той? Откъде ли знаеше това толкова тайно чувствено място, допирът до което прогони разума от главата й? Господи, нима бе важно откъде го знаеше! Тя просто трябваше да се остави на неговите действия и да бъде благодарна, че споделя с нея чудесните си знания!

— Все още ли искаш да спра? — попита той тихо и закачливо.

Тя долови закачката в гласа му, но не се разсърди. Важен бе единствено ритмичният натиск на пръстите му; и Мира разбра със сигурност, че би го последвала навсякъде, стига само да прави това с нея отново и отново.

— Вече не — отговори тя с въздишка.

Той явно я чу, защото пръстите му продължиха да работят. После постепенно ускориха и засилиха ритъма, и я доведоха до такъв екстаз, че й се поиска да заплаче.

Когато отвори очи, имаше чувството, че плува, че се издига и полита в небесата. Летеше на крилата на блаженството, което бе накарало утробата й да се свива в конвулсии и да тръпне в силни, предизвикващи сълзи, тръпки.

— О, Брандър, в името на всички светии! — възторжено възкликна Мира няколко секунди по-късно. Не намираше думи, за да изрази чувствата си. Така го обожаваше в този момент. Погледна надолу и силно го прегърна.

Брандър, изглежда, знаеше, че я бе задоволил напълно, защото извади пръстите си и нежно и успокоително потърси с устни устата й. После се отдръпна и й прошепна с усмивка: