Ашланд Прайс - Мира

— Това, братко, е викинг. При това от женски пол.

— Нали ми каза, че сте ги изгонили? — прошепна колебливо Лон и се приближи до жената.

Блар отново се тръшна върху постелята си.

— С изключение на тази проклета крава. Бореше се до смърт за зестрата си. Можеш ли да си го представиш?

Лон дръпна плаща от тялото и остана прехласнат от гледката.

— Зестра ли?

— Аха.

— А ти откъде знаеш?

— Тя ни каза. Говори достатъчно добре нашия език, така че може би е вярно, че екипажът е наполовина от кръвта на Ерин. Както и да е, тя докара Мак Кугън до това положение. Е, сега знаеш всичко и можеш да си вървиш. Сигурно вече те очакват за утринна или вечерня, или каквото му беше името.

Лон никога не бе виждал викинг отблизо и затова разглеждаше жената с голям интерес. Огледа откритата част от лицето й: големите клепачи, тънките светли вежди и широкото чело. Кожата й бе по-светла от тази на жените от племето ерс, а очите й имаха естествения син блясък на детските. Косата й сякаш бе изтъкана от слънчеви лъчи. Бе добре развита жена.

— Но защо сте я хванали? Защо не сте я пуснали да си върви? Сама сигурно не би могла да причини големи неприятности на нашите хора.

Блар ядосано махна с ръка:

— Проклетата кучка имаше достатъчно кураж да кръстоса сабя с Наял, а това доведе до усложнения. Оказа се така глупава да ни каже, че брат й е водачът на кораба, и Наял реши да я отвлече, за да го примами да слезе на сушата.

— Но защо? Не ви ли стига неговото поражение и прогонване? Какво искате да постигнете?

— Да го победим, разбира се. Пък и нали самият ти разказа на Мак Кугън, че Мира е легнала с началника на викингите.

— Не съм аз!

— Точно ти! И то вчера, на същото място.

— Ами… аз не съм твърдял, че познанството на Мира с норса означава любовна връзка — измънка духовникът; макар че думите на брат му бяха верни, той нямаше намерение да ги признае. И сега, като разбра, че неговата неволна грешка е станала причина за страданията на тази нещастна чужденка, започна да мисли как да оправи нещата.

— Е, няма значение какво си искал да кажеш, братко. Важното е, че Наял си е загубил ума по малката Мира и няма да приеме да го отблъснат.

Лон отново погледна към затворничката и за своя изненада видя, че клепачите й трепнаха и се отвориха. По погледа й личеше, че не можеше да се ориентира: бе като диво животно в клетка.

— Защо не я развържеш? Едва ли може да направи нещо на един мъж. Особено на разярения Мак Кугън.

Блар се изсмя сухо:

— Мислиш, че не може? Чудно как не го уби! И щеше да го стори, ако в този момент не бях надзърнал в палатката. Кой, мислиш, се опита да ми пререже гърлото?

Отецът го погледна със зяпнала уста:

— Аха, значи не е успяла. Не е могла да се справи с двама мъже.

— За известно време беше така. Но истината е, че успя.

— Една слаба жена?

— Не се залъгвай, отче. Виж само колко е грамадна! Не ти е някакво момиченце от племето ерс, което побягва още щом види мъж… Каквато е червена в лицето, такава е и отзад.

Лон вдигна вежди. Продължаваше да се чувства виновен за случилото се:

— Не сте я били все пак, нали?

— Не, все още не. Но можеш да бъдеш сигурен, че ще го направим, ако се държи както миналата нощ. Почти през цялото време бе вързана и въпреки това успя да ме пореже и за малко да откъсне главата на Кугън! Затова не смеем да я развържем за нищо на света.

Духовникът продължи да гледа жената в очите и молбата, която прочете в тях, го разтърси. Тя изглеждаше миролюбиво настроена. В морскосините й очи прозираше буден ум. Обстоятелството, че говореше на два езика, точно както той — на ирландски и латински, го наведе на мисълта, че е изключителна жена и заслужава по-добра съдба от сегашната.

— Искаш да кажеш, че дори не й е било позволено да облекчи естествените си нужди? — попита невярващо той.

Блар го изгледа тъпо, сякаш това не му бе и хрумвало.

— Не.

— Не бива да правите така, Блар. Не можете да я държите вързана тук, докато се подмокри! Тя не е животно, а човешко същество, и аз няма да допусна това!… Освен това… — продължи той с малко по-спокоен глас, като осъзна, че прекалената му настойчивост ще накърни свещеническото му достойнство. — Освен това тя наистина може да е наполовина ерс, да е потомка на някоя жена от нашето племе. Значи вие измъчвате една от нашите жени. А това е против обичаите ни.

Лон забеляза, че очите на момичето изведнъж се изпълниха с благодарност към неговите думи. Вярно беше! Тя наистина разбираше техния език. Изразът на лицето й говореше ясно за такава благодарност.