Ашланд Прайс - Мира

— Човече, вслушай се в здравия разум — настойчиво се обърна към брат си Лон.

Блар присви очи. Сигурно цяла вечност неговото по-малко братче не се бе обръщало с такива думи към него и затова сега се трогна.

— Е… добре — продума след малко. — Ще я изведа навън, преди да се събуди Наял, щом толкова настояваш. Но ще й развържа само краката, да знаеш. Не съм останал без ум, та да рискувам тази дива котка отново да ме издере!

— Както искаш — отговори Лон и му отправи най-вежливата усмивка, на която бе способен в този момент.

С недоволно ръмжене Блар стана и отиде да развърже краката на пленницата. След това се изправи, двамата братя подхванаха жената от двете страни и я поведоха към вратата,

— Мислиш ли, че Наял ще има нещо против? — тихо попита Лон.

— Мисля, че когато се събуди и си спомни откъде са му тези синини, няма да иска да я остави жива!… Скоро ще се върнем — подвикна Блар на пазача, когато стигнаха чергилото пред палатката.

Пазачът кимна с глава и тримата продължиха наляво от палатката към най-близките дървета. Братята сами се сетиха, че тя няма да може да си свърши работата пред погледите на толкова въоръжени мъже. Макар че и двамата бяха единодушни, напредваха бавно. Жената едва пристъпваше и духовникът си помисли, че сигурно краката й се бяха схванали през дългата нощ.

— Сега какво? — попита Лон, когато най-сетне стигнаха до дърветата и навлязоха достатъчно навътре в гората.

— Да изберем място и да й повдигнем наметалото и полата. Тя не може да го направи сама, както е вързана.

— О, драги, просто не бях помислил за тези подробности — призна Лон и едва сега си даде сметка, че това действие нарушава забраната на църквата да се гледа гола женска плът.

— По-добре да бе помислил, защото идеята беше твоя. И няма да ме караш да я развързвам, нали? Защото след миналата нощ няма да ми бъде достатъчно само да й вдигна полата.

Злобният тон на Блар показа на Лон, че независимо от неговите морални задръжки, от общ интерес щеше да бъде, ако именно той повдигне дрехите на девойката. Просто нямаше да гледа, реши Лон, докато събираше кураж да й помогне. Трябваше само да я хване отстрани, да вземе полите и да ги издърпа нагоре. После, още преди да е видял каквото и да било, щеше да държи очите си затворени, докато тя свърши каквото трябва.

Когато обаче стигна до коленете й, му се наложи да види много повече от тялото й, отколкото предполагаше.

— Какво? Какви са тия панталони? Жена с панталони? — попита Лон изненадан, когато вдигна наметката й и стигна до някаква набрана дреха под нея.

Блар, който я държеше отзад за лактите, хвърли поглед и сви рамене:

— Не знам. Бога ми, през всичките тия години на битки с викингите нито аз, нито Наял сме виждали подобно нещо.

— Хм — отговори Лон и бавно се изправи, като продължаваше да държи наметката на момичето. — О, не. Не, Блар. Това е просто задната част на роклята й, промушена между краката и закачена с тези метални закопчалки отпред — заяви той, изпълнен с възхищение от нейната находчивост. — Тя се е приготвила за битката с вас, когато сте й се нахвърлили.

— Да, така е!… Ще можем ли да се оправим с това? — добави той нетърпеливо. — Защото моят началник скоро ще се събуди. Често се събужда много рано.

Изпълнен с желание работата да свърши по-бързо, Лон бързо разкопча полата й и я пусна около глезените й. После се сети, че трябва да се наведе и да я вдигне. Залови се с това и усети, че се изчервява. Верен на решението си, той затвори очи веднага щом полите стигнаха до коленете й. Когато реши, че пръстите му са стигнали до бедрата й, се отмести надясно и придърпа дрехата й. Държеше очите си затворени, когато след малко чу шуртене на течност. И макар че тя не можеше да разбере, той изпита облекчение като нея. Страховете му окончателно се разсеяха, защото стана ясно, че жените викинги също като ирландките не носят гащи под роклите си. Бе чувал за такива неща. Беше чел за това в едни еротични писания, скрити дълбоко в библиотеката на манастира. Ако не го лъжеше паметта, гащите бяха измишльотина на римляните. Но явно норските жени не ги използваха, така че му беше спестена ужасната необходимост да бърка под полата й и да ги сваля.

— Готова е, глупако — дочу след малко ръмженето на Блар. — Пусни й туниката и да я водим обратно в палатката, докато Мак Кугън не е открил липсата й!

Откъснат внезапно от тези соматични размишления, Лон бързо започна да изпълнява нареждането на брат си. Отвори очи и пусна края на плаща върху намокрената земя. За щастие успя да направи всичко това, без да загуби достолепното изражение на лицето си. После, без да се бавят, тримата поеха обратно към палатката на военачалника.