Ашланд Прайс - Мира

Рурик тежко въздъхна.

— Добре, но ако се окаже, че на сутринта няма да е толкова сговорчива, както обещаваш, дай ни дума, че ще ни позволиш да се намесим.

— Съгласен съм. Така да бъде — каза Брандър и протегна ръка. — Ако всичките ми усилия се окажат напразни, утре правете каквото искате. — После се обърна и се запъти към Мира.

— За какво си говорехте? — попита тя шепнешком и продължи да наблюдава с крайчеца на окото си как двамата братя се доближиха до огъня и започнаха да събират част от завивките.

Брандър изчака да се отдалечат и й отговори:

— Помолих ги да отидат да си накладат друг огън някъде по-далеч от нашия, а ние с теб да останем сами.

На слабата светлина Брандър успя да забележи как при тези думи бузите на момичето почервеняха.

— О, Брандър. Какво ли ще си помислят? — попита задъхано Мира. Устните й трепереха и издаваха колебанието й.

— На твое място не бих се тревожил за това, скъпа моя. Мислех, че си разбрала, че хората от племето норс не се занимават много с чуждите работи. Във всеки случай можеш да разчиташ на уважението, което моите братя ми дължат като на по-голям брат.

Мира затвори очи и поклати глава:

— Господи. Боя се, че не бива да оставам насаме с теб.

Слаба усмивка се появи на лицето на Брандър. Той стана и отиде на мястото, където бе струпан багажът им, и се върна с мях вино.

— Я по-добре пийни от това, любов моя. И аз ще сторя същото. Това чудесно питие винаги дава кураж.

— Благодаря. Май ще те послушам — отговори тя и пое меха. Макар че жените от ерс много се пазеха от виното, то й се стори единствено спасение от растящото в сърцето й притеснение.

— Тук на сигурно място ли ще бъдем? — попита Мира разтревожено и отпи няколко глътки вино.

Брандър разстилаше завивките около огъня:

— От какво те е страх?

— От крадци и разбойници. Ранен си, а и аз съм без оръжие…

— В името на всички светии, защо се тревожиш толкова — прекъсна я той с усмивка. — Моите братя са достатъчно близо, за да ни помогнат в случай на нужда. И после, нека говорим открито — добави той и й хвърли усмивка, която й се стори обезпокоително нехайна, — аз съм този, от когото трябва да се страхуваш най-много.

Тя отпи още малко.

— О, моля те — тихо каза тя. — Не забравяй колко съм неопитна в тези работи.

Той отново се засмя, но този път, слава на Бога, усмивката му бе изпълнена с разбиране.

— Няма да забравя — увери я той и протегна ръце към нея. — Ела по-близо до огъня, виж как трепериш от студ.

До този момент Мира не бе забелязала, че тялото й се разтърсва от ритмични леки тръпки. Но това се дължеше повече на нейния страх, отколкото на нощния хлад.

— Хайде — отново я подкани с нежен глас той. — Топлината на огъня е чудесно нещо, пък и жадувам да те видя на по-светло.

С меха вино в едната ръка и придържайки наметката с другата, Мира стана и се приближи до него. Ръцете му се обвиха около кръста й и тя възкликна от изненада.

— О, мое прекрасно момиче. Не се чувствай като жертвено агне — прошепна той с устни върху челото й, очевидно доловил страха й. — За нищо на света не бих ти причинил нещо лошо. Още ли не си го разбрала?

— Единственото, което разбирам, е, че се чувствам безпомощна пред теб. Тази нощ можеш да ми поискаш всичко и няма да имам сили да ти откажа.

— Тогава те моля да ми повярваш, че няма да поискам нещо, което би трябвало да ми откажеш.

— Наистина ли? — попита недоверчиво тя и го погледна в очите с такава детска невинност, че сърцето му се сви.

— Наистина — увери я той. — Просто ми се довери, мила моя. Знам колко съм ти задължен за всичко, което направи за мене и за екипажа ми, и затова съм длъжен да ти благодаря и да те даря с наслада.

„Наслада, сигурно телесна“ — си каза Мира и почувства, че виното започва да замайва главата й. За своя изненада скоро разбра, че последните си думи не бе казала наум, а ги беше изрекла гласно.

— Да, телесна наслада — потвърди Брандър, отстъпи назад, хвана брадичката на Мира и повдигна лицето й, за да я погледне в очите и да разбере колко противоестествено за ирландците е отричането на любовта. — По дяволите, Мира! Не бива да мислиш, че връзката ти с мъж може да остави позорно петно за цял живот върху нещо свято за тебе! Твоето тяло не е грях! Нито пък онова, което искам да ти сторя! Напротив, предлагам ти блаженство, каквото има само в рая, където един ден ще отидем всички ние.

При това предложение Мира прехапа долната си устна и отново осъзна, че ще се подчини на всяко негово искане.