Ашланд Прайс - Мира

— Това не е свян, а страх — опита се да се защити тя. Дъхът й почти бе спрял от напиращата му страст. — Не зная нищо за любовта.

— Ела при мен тази нощ и ще те науча на всичко… Почти на всичко.

Гласът й изрази недоверие:

— А братята ти?

— Ще легнат да спят по-далеч, ако им наредя.

— О, Боже, та това е по-голяма лудост от желанието ти да те ударя.

Той вдигна глава и я целуна бавно и нежно по устата. После обсипа с целувки бузите й и отново заговори:

— Ако утре открием Астрид, ще се прибереш благополучно вкъщи, но аз мога да бъда убит. Това може да бъде нашата първа и единствена нощ заедно, любов моя, и не искам да я прекараме разделени. А ти?

И тя не искаше. Но все още бе твърде изненадана от предложението му и се колебаеше.

— Не, не може. Не трябва. А твоят болен крак — поде несигурно тя.

— Остави крака ми! Той ме научи колко лесно може да бъде отнет човешкият живот. А моето тяло не желае да умре, преди да е познало твоето. О, гръм и мълнии, колко ми е приятно твоето присъствие, колко обичам топлината и лекия аромат на кожата ти! Привличат ме както мечката — медът. — Брандър продължаваше да я целува, после плъзна ръка под плаща й и я хвана за гърдите.

Мира потрепери и го изгледа учудено. Неговите пръсти се справяха с непознатото място толкова умело, че й стана ясно какъв голям опит имаше с жените.

— Не ме съблазнявай. Моля те — прошепна тя, осъзнавайки своята безпомощност срещу обаянието му.

— Няма, щом не го желаеш. Това не е изнасилване, а любовна игра, сърце мое. Можеш да ми кажеш да спра, когато поискаш, и аз ще намеря сили да те послушам. Кълна ти се.

Мира му вярваше. И стана точно това, от което се страхуваше: легнаха на земята и продължиха да се целуват, защото не намираше сили да му откаже.

Разгорещената борба на двете тела продължаваше. Неговите пръсти се плъзнаха нагоре и се опитаха да разкопчеят дрехата й. Мира разбра, че не е нужно да се въздържа. Когато пръстите му преодоляха бариерата на долните й дрехи и докоснаха едната и гърда в главата й изникна споменът за онзи норс, който се бе опитал да я изнасили, и тя се ужаси.

— Какво има? — прошепна Брандър и ръката му спря.

— Не зная… Само че… недей да го правиш, моля те.

Той се засмя.

— Какво?

— Махни си ръката оттам. Не можем ли да изразим чувствата си, без да го правим?

Той се отдръпна и подпря главата си на лакът.

— Не мога да си представя как — каза той през смях.

— Не се шегувам, Брандър. Наистина не мога да го понеса.

Той вдигна вежди, разбрал, че невинното му движение я бе смутило. Поне можеше да задържи ръката си там, докато получи обяснение.

— Но защо? Боли ли те? Не мога да повярвам.

Тя ядосано възкликна и отмести ръката му.

— Просто… просто ме е срам. Това е!

Той остана неприятно изненадан от внезапния й отказ. Беше й обещал обаче да не прави нищо против желанието й и сега трябваше да й се подчини или да рискува да я загуби завинаги.

— Срам ли те е? — прошепна той. — За Бога, Мира, защо?

— Голотата е грях. Майка ти не ти ли го е казала? — попита тя вече почти спокойно за изненада на Брандър.

Той не можа да измисли нищо по-подходящо за утеха, освен да положи внимателно на рамото й същата ръка, която тя бе отблъснала преди малко.

— Нашата страна е толкова студена през цялата година, скъпа моя, че рядко можеш да видиш голи хора. Но дори когато сме на топло в банята, не смятаме, че това е срамно.

— Баня? — повтори тя, сякаш нямаше ни най-малка представа какво е това. И Брандър си спомни, че не беше виждал баня в земите на племената от Ерин и бе предположил, че се къпят в близките потоци.

— Това е къща, в която се къпем.

— Хм — тя явно бе разочарована. — Според Църквата къпането също е грях.

— Мира, мога да приема, че църквата е против това да лежиш с мен по този начин, но защо това не ти попречи да се целуваме преди малко?

— Защото… трябваше да обмисля — обясни тя, седна и се загърна с плаща.

— Да обмислиш дали да разкриеш чувствата си към мен и да ми разрешиш същото, така ли? За Бога, какво трябва да обмисляш?

Гласът му беше толкова нежен и чистосърдечен, че гърлото на Мира се сви и тя си помисли, че наистина нямаше какво да се обмисля.

— О, Исусе, не зная — простена тя и поклати глава.

Той използва моментното й колебание и я притегли към себе си. Неговата топлина и явното му надмощие накараха здравия й разум да не се съпротивлява.

— Онзи нападател… онова животно, който ме нападна, разкъса наметалото ми. Разкъса го и разголи гърдите ми, когато стрелата на един воин от моето племе го прониза! Оттогава дори мисълта за това ме ужасява.