Ашланд Прайс - Мира

— Но защо? Нали той е мъртъв? Убили са го, докато е правел това.

Тя наведе лице към гърдите си и обърса сълзите си в дрехата.

— Да, мъртъв е. Но какво ли си е помислил, като ме е видял така? Видя толкова тайни части от тялото ми. Гледаше така свирепо и ожесточено. Сигурно е решил, че гърдите ми са отвратителни. Може би наистина е така, защото Църквата изисква те винаги да са покрити.

Брандър я разтърси.

— О, Мира. Гърдите ти в никакъв случай не са отвратителни. Напротив, тъкмо защото те неудържимо привличат мъжете, църквата заповядва да бъдат скрити. Но, за Бога, няма нищо по-прекрасно от момиче без дрехи, както е при всички живи същества.

— Уф, Брандър, нямаш предвид това — отбеляза тя и въздъхна толкова разочаровано, така детински наивно, че той не можа да сдържи усмивката си.

— Напротив. И сега ще ти покажа как се прави. — Тя го погледна ужасено. — Ела при мен. Няма да ти направя нищо лошо — мъчеше се да я убеди Брандър. Само се приближи и се обърни с гръб към мен.

Все още изпълнена с недоверие, Мира му се подчини Може би просто бе любопитна, но явно изпитваше към него повече доверие, отколкото към всеки друг мъж.

— Вдигни си наметалото.

Тя го погледна през рамо.

— Хайде. Най-добре го събери на една страна. Понеже тя остана неподвижна, това направи той.

После вдигна долната й риза, пъхна ръце под мишниците й и постави дланите си върху тялото й, точно на височината на гърдите.

— Усещаш ли колко широко е тялото ти тук и как се стеснява надолу? — продължи той и пръстите му се плъзнаха към талията и бедрата й. — И как отново се разширява?

— Ей — прошепна тя през смях, а тонът й издаваше, че от това изследване бе изпитала не само гъдел.

— Но то е чудесно, Мира. Не си ли съгласна? Ти си едно от най-прекрасните творения на природата. Извинявай, че ти го казвам, но е глупаво да криеш тази красота от всички.

Мира долови, че в думите му има нещо повече от желание да я прелъсти. Гласът му трепереше почти като на дете и тя разбра, че тялото й го привлича наистина по начина, за който говореше. Досега не се бе замисляла върху необяснимата си сила над мъжете. Мълчеше, изненадана от това откритие. Обзе я спокойствие, тя се отпусна и позволи на Брандър да я милва и целува. Усети, че ласките му бяха изпълнени с безкрайна почит, и нямаше нужда да се убеждава, че не се намира в ръцете на насилник.

Сякаш в потвърждение на нейните мисли Брандър обви ръце около кръста й и с въздишка притисна гърба и към тялото си.

— О, колко си мила — промърмори той.

Мира отново усети силното му желание, както и когато лежаха на тревата. Ако пожелаеше, Брандър можеше да я обладае още сега. Можеше да я накара да легне и да стигне докрай, и тя нямаше да му откаже или да го спре. Неговият глас, обожанието в очите му, което съзря, когато я обърна с лице към себе си, всичко това я караше да се чувства като богиня. В този миг за нея не съществуваше нищо по-приятно от това да се усеща царица в очите на такъв достоен мъж.

— Аз… аз те обичам, Брандър — каза тя, когато той се наведе да я целуне отново. Но преди устните им да се съединят в целувка, се чу предупредителното покашляне на единия от братята.

— Конете са напоени — обяви Рурик, водейки за юздите два коня.

— Аха. Поихме ги три пъти — добави Ланг, който стоеше до брат си.

— Няма какво да правим по това време, а и става студено далеч от огъня — продължи Рурик, изведнъж решил да говори на родния си език.

Брандър им отговори учтиво, като си мислеше, че може би беше по-добре, че Мира не разбира какво си говорят в този момент:

— Тогава вървете и си запалете друг огън някъде наблизо. Не съм свършил с момичето; уверявам ви, че във ваше присъствие няма да успея да направя нищо.

— Какво има да правиш? — настоятелно попита Рурик. — Утре сутринта тя трябва да ни заведе до лагера на войниците или ще й теглим ножа.

— Ще ги убедя да ни оставят на мира — пошепна Брандър на Мира на нейния език. Усмихна й се успокоително и тръгна към братята си, леко накуцвайки. Тримата продължиха разговора си на родния си език.

— Оставете на мен тази работа — изръмжа им той. — Момичето се оказа много ценно за нас и до този момент внимателно слуша всичките ми сладки приказки, така че не бива да бързаме да я убиваме.

— Мислиш, че ако я обезчестиш, това ще ни бъде от полза, така ли?

Ланг сухо се изсмя.

— Това зависи от способностите му, не смяташ ли?

— Оставете ни насаме с нея само тази вечер — продължи Брандър. — Обещавам ви, че на разсъмване ще бъде готова да ни заведе дори накрай света.