Ашланд Прайс - Мира

— Тогава научете ме, сир. Оставям се в ръцете ви.

За нейна изненада той веднага коленичи на земята и започна да повдига наметалото й, с което се бе загърнала и скрила като за защита. Очакваше, че ще започне с прегръдки и целувки, но сега разбра, че тези нежности бяха свършили.

— Съблечи си туниката — тихо каза той, след като свали наметката й и започна да я придържа зад нея.

Мира усети, че я залива гореща вълна не толкова от искането му, колкото от заповедния тон, с който бе изречено. Това бе заповед, защото Брандър не добави нито „ако обичаш“, нито „моля те, мила“. И тази липса на учтивост й направи особено силно впечатление, понеже досега беше много внимателен с нея.

— Аз ще те крия отпред, а наметалото отзад. Така че никой освен мен няма да види — добави той, без да дочака нейния отговор.

Въпреки неговите думи и многото вино, което бе изпила, Мира продължаваше да се колебае. Сега той искаше да види не само гърдите й, а цялото й тяло; тя не знаеше дали ще има смелост да изпълни желанието му. Гледаше го право в сините очи и се надяваше да намери в тях някакво снизхождение, но погледът му бе непреклонен като думите.

— Хайде — каза твърдо той с глас, който не оставяше никакво съмнение в решителността му. — Не можеш да ме обичаш истински, ако не ми вярваш. Спомни си какво ми каза преди малко, иначе ще реша, че не държиш на думата си.

Мира изпита желание да се разплаче, но вместо това се наведе и повдигна долния край на дрехата си. После се сети за нещо и спря.

— А ти? — запита го нападателно и дръпна туниката си надолу. — Ти защо не се събличаш?

— И това ще стане. Сега трябва ти да се научиш да се чувстваш удобно без дрехи.

Мира разбра, че няма какво да отговори на това, стисна здраво очи и с дълбока въздишка вдигна нагоре туниката си, после я издърпа през главата. Освободи ръцете си от ръкавите и дрехата падна на земята.

— Гледай сега, ненаситнико — изрече тя със затворени очи.

За нейно разочарование той отстъпи назад.

— Гледам — бе отговорът му, а гласът му беше пълен с такова възхищение, че тя разбра, че не може да му се сърди дълго.

— Сега ме завий. Нали вече се нагледа, покрий ме с наметалото, ако изпитваш поне малко жал към мен.

Брандър съзнаваше, че тази вечер не трябва да отива много надалеч, за да не рискува напълно да загуби доверието на девойката. Но не можеше да откъсне поглед от нейната съвършена малка фигурка. Това бе най-красивото тяло, което някога бе виждал; в светлината на огъня неговите очертания приличаха на изящна статуетка.

Успя да си наложи да я загърне с наметалото и я притисна до себе си.

— О, да ме вземе Валхол, ти си прекрасна! Желая те повече, отколкото можеш да си представиш. — Наведе се да я целуне и за своя радост намери устните й отворени и податливи на целувката.

— Брандър — чу гласа й миг след това.

Той ставаше все по-нетърпелив.

— Какво има? — попита я шепнешком.

Усети, че към гърдите му се притиска нещо, погледна надолу и видя меха с вино, който тя продължаваше да държи в ръцете си, сякаш без да знае какво да го прави.

— О, по дяволите — изръмжа той, взе меха от ръцете й и го пусна на земята при туниката й. После, обзет от желание, леко я бутна към постелята, която бе приготвил, накара я да се отпусне по гръб и легна до нея. Отново започна да я целува, прокара език в устати й, а тялото му скриваше нейното от жадните му очи и нощния хлад. Не желаеше да я тревожи със страстния си поглед, но изгаряше от желание отново да докосне гърдите й. Страхуваше се, че това ще я напрегне, както бе станало преди малко.

Успокои се, когато с дясната си ръка усети, че сърцето й бие равномерно, и внимателно я придвижи към гърдите й. Тя явно вече не се смущаваше толкова от тази интимна ласка. „Може би вече й е приятно“ — по мисли си Брандър обнадежден. Може би допирът на пръстите му до гладкия овал с твърдо зърно на върха доставяше и на нея такова удоволствие, каквото на него.

Но Мира отново се опита да заговори:

— Брандър?

— Да? — попита той и най-сетне откъсна устните си от нейните.

Учуди се на настойчивия й глас, изпълнен с детска закачливост.

— Кажи ми, моля те, вашите жени приличат ли на мен?

Той не можа да сдържи изненадата си.

— Какво? Искаш да кажеш, когато са без дрехи?

— Аха.

— Разбира се, че да, Мира. Те са по-високи от жените във вашето племе. Но във всяко друго отношение са като тях. Създадени са да раждат деца… и да доставят удоволствие на мъжете — завърши той и разбра, че Мира изпитва достатъчно доверие към него, за да позволи и на другата си ръка да погали гърдите й. Докато ръцете му я милваха, устата му съвсем естествено пожела да ги последва и понеже не усети съпротива от страна на Мира, Брандър покри с целувки врата й. За щастие тя остана спокойна. Освен въздишките на одобрение не издаваше никакъв звук и приемаше всичко.