Ашланд Прайс - Мира

Дори когато устните му стигнаха до гърдите й и можеха свободно да избират едно от двете зърна, тя не каза и не направи нищо в знак на съпротива. Брандър реши, че просто бе изпила прекалено много вино. Но за Мира времето бе сякаш спряло и тя почти не забеляза кога мъжът се впи в гърдите й. Наистина, той бе прав, това не бяха ръце на насилник, а на молител или духовник, който смирено държи пред олтара свещеното писание.

Светлината на огъня се отразяваше в очите на Брандър, зениците му сякаш плаваха като горящ кораб сред морето. Внезапно Мира осъзна с пределна яснота, че тяхната двойка не бе единствена под звездното небе. Десетки, стотици, хиляди и хиляди мъже и техните любими търсеха топлина в прегръдките си и в тайното сливане на телата. Значи така можеше да се чувства едно момиче, лежащо полуголо до един мъж. Тя си даваше сметка, че е опасно, но се бе отдала в ръцете на Брандър като агне на заколение. Разбираше големия риск. Отец Лон бе подчертал колко диви могат да бъдат хората от Норс. Разказите за норските нрави бяха изпълнени с кръв, в тях се говореше за култ към животинския фалос. Бе забравила случилото се и послушно се бе оставила на този викинг. Стана й ясно, че го направи не въпреки препятствията, а именно заради тях.

Истината бе, че в момента просто не се тревожеше от всичко това. Никога през живота си не се бе чувствала така изпълнена с живот, толкова цялостна, и изобщо не мислеше, че Брандър може да се възползва от нея по някакъв начин. Да, когато устните и езикът му стигнаха до дясната й гърда, горещите вълни, които я заляха, я накараха да желае точно това, което правеше.

При всяко от тайните си пътешествия Мира се бе срещала с Брандър близо до неговия лагер и с всяка своя усмивка и поздрав го бе подканяла да постъпи с нея както пожелае. Той я привличаше и мамеше, сякаш гледаше към морето от най-високата скала — бе опасно привлекателен, като тайнствена напитка, която предлага безкрайно щастие или гибел.

Винаги бе мечтала да я изядат така хищно, и когато той стигна до плътта й и се впи в нея с алчната ненаситност на кърмаче, разбра, че сега желанието й ще бъде изпълнено. Една част от нея, останала трезва, мълчаливо протестираше. В своята невинност Мира никога не си бе представяла, че един зрял мъж може да се държи по този начин. Но другата й половина, тази, която се поддаде на виното, се чувстваше чудесно. Мира просто се бе сляла с огъня и въздуха, който я обгръщаше. Усещаше се лека и безгранична, като питието, което я бе довело до това състояние.

Звуците на доволно мляскане, които Брандър издаваше при целувките на гърдите й, разкриваха природния закон, който той не би могъл да изрази с думи: мъжът съвсем естествено получава онова, което по-късно ще бъде предложено на неговите деца, създадени от този апетит. Това бе всеобщият закон на развитието, валиден за всички хора, независимо дали бяха родени в чудесната Ерин или в далечната, страшна Туле.

Брандър, очевидно опитен любовник, беше прав. Никакви думи не можеха да убедят Мира така добре, както я убеждаваше безмълвната работа на езика му: в живота наистина имаше мигове, в които бе по-добре човек да се осланя на инстинкта, отколкото на логиката или морала. Тогава за него нямаше друг избор, освен да се съгласи с искания, които никой мъж или жена от племето ерс не би изрекъл гласно денем.

Брандър насочи горещото си внимание към лявата гърда на момичето. Той захлупи с топлата си ръка дясната й гърда, внимателно я остави там и поде същата игра с нейната близначка. Наведе устата си към нея и езикът му започна да обикаля около розовото зърно. После го захапа със същата учтивост, с която се отличаваше от самото начало на запознанството им. Мира разбра, че мъжът няма да остави нито част от тялото й непогалена и незатоплена в нощния хлад.

Дървата в огъня пращяха и изпускаха искри, а върху нея се сипеха същите неизречени думи. Този път устата и езикът на Брандър работеха по-бързо и изпращаха още по-горещи вълни към тези части от тялото й, за които тя едва ли се бе сещала някога. Въпреки че се стараеше да стои тихо, Мира започна да стене и да се повдига нетърпеливо към него. Не можеше да устои на настойчивото си желание, макар да знаеше, че е греховно.

— Какво има? — запита той, вперил огромните си страстни очи в нейните. — Да не би да съм ти причинил болка?

Тя преглътна тежко и съжали, че отново се изричаха думи. Те й се сториха безкрайно неуместни, приличаха на морски вълни, безцелно удрящи се в брега, и разрушиха това, което се бе създало между двамата.