Майкъл Конъли - Отменена присъда

Съдия Брайтман влезе в залата в девет и нещо и призова за тишина. Мястото на Бош беше до парапета точно зад масата на обвинението, където седяха Холър и Макфърсън. Бяха му предложили да се премести на масата, но той отказа. Искаше да наблюдава Джесъп изотзад, а и от двамата прокурори се излъчваше прекалено голяма нервност. Съдията щеше да вземе решение дали Сара Ан Глисън ще бъде допусната да даде показания срещу Джесъп. Както Холър беше казал предишната вечер, нищо друго нямаше значение. Ако изгубеха Сара като свидетел, със сигурност щяха да изгубят процеса.

— Отново по делото „Калифорния срещу Джесъп“ — обяви Брайтман, след като се настани на катедрата. — Добро утро на всички.

След хоровия отговор тя премина по същество.

— Утре ще започнем избора на съдебни заседатели по това дело и после ще продължим с процеса. Та днес е денят, в който ще разчистим гаража, тъй да се каже, за да можем най-после да вкараме колата вътре. Някакви последни искания, някой да иска да каже нещо за веществените доказателства или за каквото и да е друго? Сега е моментът. Имаме няколко чакащи искания и първо ще започна с тях. Искането на обвинението за повторно разглеждане на въпроса за правото на обвиняемия да използва грим, за да скрие татуировките си, се отхвърля. Вече подробно дискутирахме този въпрос и не виждам необходимост да се връщаме към него.

Бош погледна Джесъп. Седеше така, че не виждаше лицето му, но забеляза, че Джесъп кима одобрително на първото решение за деня.

Брайтман продължи с дълъг списък по-маловажни искания на двете страни. Изглежда, искаше да удовлетвори всички, така че нито една от страните да не започне процеса като очевиден фаворит. Хари видя, че Макфърсън педантично си води записки по всяко решение в задължителния за юристите жълт бележник.

Всичко това представляваше само встъпление към решението на деня. Тъй като Макфърсън щеше да разпитва Сара по време на процеса, преди два дни тя беше изложила устни възражения срещу искането на защитата. Бош не бе присъствал на това заседание, но Холър му каза, че добре подготвеният отговор на Маги продължил почти цял час. И тримата от екипа на обвинението бяха убедени в аргументите си, ала нито един от тях не познаваше достатъчно добре Брайтман, за да е сигурен в характера на решението.

— А сега стигаме до искането на защитата за отстраняване на Сара Ан Глисън като свидетел на обвинението — съобщи съдията. — И двете страни са аргументирали позициите си и съдът е готов да вземе решение.

— Ваша светлост, може ли да бъда изслушан? — изправи се Ройс.

— Не виждам необходимост от повече аргументи, господин Ройс — отвърна Брайтман. — Вие подадохте искането си и аз ви позволих да отговорите на възраженията на обвинението. Какво повече трябва да се каже?

— Да, ваша светлост.

Той седна и онова, което щеше да прибави към атаката си срещу Сара Глисън, си остана неизвестно.

— Искането на защитата се отхвърля — незабавно продължи съдията. — Ще ви дам свобода при разпита на свидетелката на обвинението, както и при призоваване на собствени свидетели по отношение достоверността на показанията на госпожа Глисън. Но смятам, че съдебните заседатели сами трябва да решат дали нейните показания са достоверни и надеждни.

Залата потъна в тишина, сякаш всички колективно бяха затаили дъх. Отговор не последва — нито от масата на обвинението, нито от масата на защитата. Това беше поредното неутрално решение. Навярно и двете страни бяха доволни, че са получили по нещо. Глисън щеше да даде показания, така че аргументите на обвинението нямаше да пострадат, но съдията щеше да позволи на Ройс да я атакува с каквото може. В крайна сметка всичко се свеждаше до това дали Сара е достатъчно силна, за да издържи.

— А сега бих желала да продължим нататък — каза Брайтман. — Първо да поговорим за избора на съдебни заседатели и графика, после ще се заемем с веществените доказателства.

Тя очерта как ще процедират с избора. Щяла да остави всяка страна да разпита кандидатите, но щяла строго да ограничи времето за това. Искала да наберат инерция, която да осигури плавния преход към процеса. Освен това даваше на двете страни право само на дванайсет безапелационни отхвърляния — отстраняване на заседател без посочване на причина — и искаше да изберат шест резерви, защото имала навик незабавно да отстранява заседателите, които се държат неподобаващо, редовно закъсняват или имат дързостта да заспят по време на свидетелски показания.