Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Обаче не бива да забравяме, че това, което е направил, не е незаконно — отбелязах аз. — Улицата е обществена и той няма забрана за пътуване в окръг Лос Анджелис. Тъй че каквото и да е замислил, добре че не сте го спрели и не сте се разкрили.

Бош продължаваше да гледа през прозореца. Нямах представа за какво мисли.

— Хари — казах аз. — Знам за какво се безпокоиш и съм съгласен с теб. Но не бива да допуснем това да ни разсейва. Процесът наближава и имаме много работа. Ако го осъдим, ще изчезне завинаги и няма да има значение, че знае къде живееш.

— И какво да правя дотогава, всяка нощ да кисна на предната веранда със заредена пушка?

— От ЗСР го следят денонощно, нали? — попита Маги. — Имаш ли им доверие?

Бош дълго мълча.

— Те няма да го изпуснат — отвърна накрая.

Маги ме погледна и видях загрижеността в очите й. Всеки от нас имаше дъщеря. Трудно можеше да се довериш на някой друг, даже на елитен отряд за проследяване. За момент се замислих за нещо, което ми беше хрумнало още в началото на разговора.

— Ами ако се преместите тук? С дъщеря си. Тя може да се настани в стаята на Хейли, която днес се прибира при майка си. А ти можеш да спиш в кабинета ми. Там има диван, на който съм прекарал не една нощ. Направо си е много удобен.

Бош се извърна от прозореца и ме погледна.

— Какво, да остана тука през целия процес?!

— Защо не? Дъщерите ни най-после ще имат възможност да се запознаят, когато Хейли идва при мен.

— Добра идея — подкрепи ме Маги.

Не знаех дали има предвид запознанството на дъщерите ни, или преместването на Бош и детето при мен.

— Освен това аз съм тук всяка нощ — продължих с аргументите. — Ако се наложи да излезеш с хората от ЗСР, ще има кой да остане при дъщеря ти, особено когато и Хейли е тук.

Той се замисли, но накрая поклати глава.

— Не мога да го направя.

— Защо?

— Защото това си е моята къща. Моят дом. Няма да избягам от тоя тип. Той ще бяга от мен.

— Ами дъщеря ти? — попита Маги.

— Сам ще се погрижа за нея.

— Помисли, Хари — настоя тя. — Помисли за дъщеря си. Нали не й желаеш злото?

— Виж, щом Джесъп има моя адрес, сигурно има и този. Преместването тук не е решение. А само… само бягство от него. Може би тъкмо това е искал да провери — да види какво ще направя. Затова няма да направя нищо. Няма да се преместя. Имам хората от ЗСР и ако се върне, и дори само пресече тротоара отпред, ще го чакам.

— Това не ми харесва — каза Маги.

Замислих се върху думите на Бош, че Джесъп може да има моя адрес, и добавих:

— На мен също.

Не се налагаше Бош да присъства в съда. Всъщност неговото присъствие щеше да е нужно чак след избора на съдебни заседатели и действителното начало на процеса. Ала той искаше да види отблизо човека, когото следеше от разстояние заедно със ЗСР. Искаше да види дали Джесъп ще реагира по някакъв начин на появата му. От дългото пътуване от „Сан Куентин“ беше минал месец и половина. Бош изпитваше потребност да се доближи повече, отколкото му позволяваше наблюдението. Това отново щеше да разгори огъня.

Заседанието щеше да е процедурно. Съдията искаше да приключи с последните искания и въпроси, преди на другия ден да започне изборът на съдебни заседатели и после плавно да продължат с процеса. Трябваше да обсъдят проблеми, свързани с графиците и съдебните заседатели, и да разгледат списъците с веществени доказателства на всяка от страните.

Обвинението беше напълно подготвено. През последните две седмици Холър и Макфърсън бяха доизпипвали аргументите си, бяха разигравали разпити на свидетели и бяха обсъдили абсолютно всички съдебни материали. Грижливо бяха разработили схемата, по която щяха да представят двайсет и четири годишните доказателства. Бяха готови. Тетивата бе опъната и стрелата само чакаше да излети.

Беше взето, или по-точно оповестено, дори решението за смъртната присъда. Холър официално се отказа от нея, макар Бош да предполагаше, че той още от начало я използва само за да сплаши Джесъп. Мики си бе адвокат по природа и нямаше как да прекрачи тази граница. Едно осъждане по повдигнатите обвинения щеше да донесе на Джесъп доживотен затвор без право на помилване и това щеше да е достатъчно правосъдие за Мелиса Ланди.

Самият Бош също беше готов. Беше разследвал усърдно случая и бе открил свидетелите, които щяха да дават показания. И продължаваше да излиза с колегите си от ЗСР колкото можеше по-често — нощем, когато дъщеря му оставаше при приятелки или със заместник-директорката Сю Бамбро. Подготви своята част и помогна на Холър и Макфърсън да подготвят своята. И тримата бяха уверени в успеха — още една причина да присъства на заседанието. Искаше да види как започва всичко.