Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Аз те помислих за джентълмен, а ти просто си искал да се изтегнеш.

Бош също се усмихна.

— Хвана ме.

Отново се възцари тишина. Той се замисли за думите на Макфърсън, докато чакаха на паркинга Райт да ги вземе. Първо му беше дала копие от последното искане на защитата, което той заключи в багажника на колата си, а после му каза, че се налага да проучи свидетелите и техните показания, да потърси начини да превърне опасността, която представляват за делото, в предимство за обвинението. С Холър цял ден работили върху отговора си на искането за отстраняване на Сара Ан Глисън като свидетел. Решението на съдията по този въпрос можело да предопредели изхода на процеса.

Бош винаги се ядосваше, когато виждаше как ловки юристи манипулират правосъдието и закона. Неговото участие в процеса беше чисто. Започваше с местопрестъплението и проследяваше уликите, докато стигне до убиеца. По пътя имаше правила, но той поне обикновено бе ясен. Щом стигнеха до съда обаче, нещата придобиваха друга форма. Юристите спореха за тълкувания, версии и процедури. Като че ли нищо не се движеше по права линия. Правосъдието се превръщаше в лабиринт.

Как беше възможно, удивляваше се детективът, да не позволят на свидетел на ужасно престъпление да даде показания в съда срещу обвиняемия? Работеше в полицията повече от трийсет и пет години и още не можеше да си обясни как функционира системата.

— Тук Трети. Ретро се раздвижи.

Съобщението рязко изтръгна Бош от мислите му. Изтекоха няколко секунди и друг глас докладва:

— Качи се в колата си.

— Добре, готови за проследяване — нареди Райт. — Първи, излез на „Мейн“ и „Роуз“, Втори, върви на „Пасифик“ и „Венис“. Всички останали чакайте да видим в каква посока тръгва.

След няколко минути получиха отговор на този въпрос.

— На север по „Мейн“. Както обикновено.

Лейтенантът даде нови указания на екипите и грижливо организираната система за проследяване се завъртя около Джесъп, който продължи по „Мейн“ до „Пико“ и оттам към изхода на 10-о шосе.

Обектът се отправи на изток, после зави на север по 405-о шосе, по което движението беше много натоварено въпреки късния час. Както очакваха, той се насочваше към планината Санта Моника. Групите на ЗСР използваха най-различни коли, от джипа на Райт до черен мерцедес кабрио, волво комби с два велосипеда, поставени на релси отзад, и два японски седана. Липсваше им само хибрид — за наблюдение в Холивудските хълмове. Прилагаха тактика, наречена „подвижна кутия“. Две коли от двете страни на обекта, още две отпред и отзад. И всички постоянно сменяха позициите си. Джипът на Райт се движеше най-отзад.

По целия път Джесъп поддържаше скорост до или под позволената. Когато шосето започна да се издига към планинския хребет, Бош погледна през прозореца и видя музея „Гети“ в мъглата на върха, извисил се като замък на черния фон на небето.

Тъй като очакваше, че обектът се насочва към обичайните си свърталища на Мълхоланд Драйв, Райт избързат напред. Искаше да разположи пеши екип с очила за нощно виждане във Франклин Кениън, преди Джесъп да стигне до парка.

Верен на обичая си, заподозреният зави по изхода за „Мълхоланд“ и скоро потегли на изток по двулентовия път, който лъкатушеше по хребета на планината. Лейтенантът обясни, че това е моментът, в който наблюдението най-лесно може да бъде разкрито.

— За да го направим както трябва, ни е нужна пчела, обаче бюджетът ни не го позволява — прибави той.

— Пчела ли? — попита Макфърсън.

— Също кодова дума. Значи хеликоптер. Хич няма да ни е излишен.

Първата изненада за нощта дойде след пет минути, когато Джесъп подмина Франклин Кениън, без да спре. Райт веднага повика пешия екип от парка. Обектът продължи на изток.

Той подмина и Колдуотър Кениън Булевард, без да намали скоростта, а след това и площадката над Фрайман Кениън. Когато пресече кръстовището на Мълхоланд Драйв и Лоръл Кениън Булевард, наблюдателната група навлезе в нова територия.

— Каква е вероятността да ни е забелязал? — информира се Бош.

— Никаква — заяви лейтенантът. — Прекалено добри сме за него. Просто е намислил нещо ново.

През следващите десет минути проследяването продължи на изток към прохода Кахуенга. Главната кола се движеше далеч след останалите и Райт и неговите двама пътници трябваше да разчитат на докладите по радиостанцията, за да научават какво става.

Един от автомобилите пътуваше пред Джесъп, а всички останали бяха зад него. Задните постоянно се редуваха да изостават и изпреварват, така че конфигурацията на фаровете в огледалото на обекта често да се променя. Накрая прозвуча съобщение, което накара Бош да се наведе напред на седалката си, сякаш близостта с източника на информация можеше да направи нещата по-ясни.