Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Ваша светлост, това са снимки на трупа на мястото, където е бил открит, както и по време на аутопсията. Всяка от тях е…

— Господин Холър — монотонно произнесе съдията, — позволете веднага да ви прекъсна. Снимките от местопрестъплението са допустими, стига да вървят със съответните основания и свидетелски показания. Но не виждам необходимост да показвате на нашите заседатели аутопсията на клетото момиче. Няма да прибягваме до такива неща.

— Да, ваша светлост — отвърна Холър.

Той остана прав, докато Ройс седна, удовлетворен от частичната си победа. Брайтман заговори, докато пишеше нещо:

— А вие имате ли възражения срещу списъка с доказателствата на господин Ройс, господин Холър?

— Да, ваша светлост, защитата е включила в списъка си вещи, свързани с употребата на наркотици, за които твърди, че принадлежали на госпожа Глисън. Както и нейни снимки и видеозаписи. На обвинението не беше дадена възможност да проучи тези материали, но смятаме, че те се отнасят само до период, който ще потвърдим по време на процеса и ще разясним при разпита на свидетелката. Тоест, че през един период от живота си тя редовно е взимала наркотици. Не виждаме нужда да показваме снимки как е взимала наркотици или на лулите, с които ги е приемала. Това е инсинуативно и внушаващо предубеждения. И не е необходимо, като се има предвид, че обвинението не оспорва факта.

Ройс се изправи и съдията му даде думата.

— Ваша светлост, тези доказателства са жизненоважни за аргументацията на защитата. Обвинението на господин Джесъп разчита на свидетелските показания на една наркоманка, на която не може да се разчита да си спомни истината, камо ли да я каже. Тези доказателства ще помогнат на съдебните заседатели да разберат до каква степен свидетелката е употребявала незаконни вещества в продължителен период от време.

Той свърши, но Брайтман мълчеше, вперила поглед в списъка с доказателствата на защитата.

— Добре — каза тя и отмести документа встрани. — И двамата изтъквате убедителни аргументи. Затова ще разглеждаме тези доказателства едно по едно. Когато защитата иска да представи някое от тях, ще го обсъждаме в отсъствието на съдебните заседатели. И тогава ще взимам конкретно решение.

Адвокатът и прокурорът седнаха. Бош едва не поклати глава, ала не искаше да привлича вниманието на съдията. И все пак го болеше, че в този случай тя не удари шамар на защитата. Двайсет и четири години след като бе видяла да отвличат малката й сестричка от предния двор, Сара Ан Глисън бе готова да свидетелства за този ужасен, кошмарен момент, променил завинаги живота й. И въпреки нейната жертва и усилията й съдията всъщност щеше да удовлетвори искането на защитата да я атакува със стъклените лули и другите неща, които някога е използвала, за да избяга от преживяното. Не му се струваше честно. Това нямаше абсолютно нищо общо със справедливостта.

Заседанието скоро завърши. Страните си събраха нещата в куфарчетата и групово напуснаха залата. Бош се позадържа и незабелязано се присъедини към групата точно зад Джесъп. Не каза нищо, но обвиняемият усети присъствието зад себе си и се обърна.

Когато видя детектива, той се ухили нагло.

— Е, детектив Бош, следите ли ме?

— Трябва ли?

— А, не се знае. Как върви разследването ви?

— Съвсем скоро ще узнаеш.

— Да, нямам тър…

— Не разговаряй с него!

Това беше Ройс, който също се беше извърнал.

— И вие не разговаряйте с него — добави той и навири пръст към Бош. — Ако продължите да го безпокоите, ще се оплача на съдията.

Бош разпери ръце, сякаш за да покаже, че не е докосвал нищо.

— Всичко е наред, господин адвокат. Просто си бъбрим.

— Няма такова нещо, когато е свързано с полицията.

Ройс се пресегна, постави ръка на рамото на Джесъп и го отдалечи от Бош.

Щом излязоха в коридора, двамата се насочиха право към очакващата ги група репортери. Бош ги подмина, ала се озърна назад навреме, за да види, че лицето на Джесъп се променя. Стоманеният поглед на хищник в очите му изчезна и той изведнъж придоби наранения вид на жертва.

Журналистите побързаха да се скупчат около него.

Гледах как съдебните заседатели влизат и заемат местата си в ложата. Наблюдавах ги внимателно и най-вече очите им. Интересуваше ме как гледат обвиняемия. От това може да се научи много — дали го стрелват с поглед крадешком, или осъдително впиват очи в него.