Бърнард Меламъд: Животът е по-добър от смъртта

— Аз се покайвам заради собствените си грехове, а не за да го накажа — беше прекалено объркана, за да каже нещо повече и смяташе да се прибере безмълвно вкъщи и да затръшне входната врата в лицето му, но се чу да казва припряно:- Ако станем интимни, ще бъде като прелюбодеяние. Ще изневерим на мъртвите.

— Защо става така, че виждате всичко наопаки? Чезаре беше спрял под едно дърво и едва не подскачаше, докато говореше: „ТЕ — ТЕ ни изневериха. С ваше извинение, синьора, но истината е, че жена ми беше свиня. Вашият мъж е бил свиня. Оплакваме ги, защото ги мразим. Нека поне достойно да приемем фактите.“

— Стига — изстена тя и продължи бързо напред. — Не казвайте нищо повече, не искам да слушам.

— Ета — каза Чезаре пламенно, следвайки я, — това е последната ми дума, след което ще си отрежа езика. Запомни само това. Ако сега лично всевишният съживи Армандо и направи така, че той да продължи земния си път, тази вечер той ще лежи в кревата на братовчедка си.

Тя се разплака. Продължи да върви разплакана, осъзнаваща истината в думите му. Изглежда Чезаре бе казал всичко, което искаше да каже, държеше я нежно за ръката, дишаше тежко и я изпрати обратно до апартамента й. Пред входната врата, докато тя се опитваше да измисли как да се отърве от него, как да приключи с всичко това, без да чака нито секунда, той повдигна шапката си и си отиде.

В продължение на повече от седмица Ета изживя много мъки. Изпитваше страстно желание да спи с Чезаре. Нощем тялото й ставаше на факла. Сънищата й бяха еротични. Виждаше Армандо гол в леглото с Лаура и в същото легло виждаше себе си с Чезаре, притиснала тялото му до своето. Но се съпротивляваше — молеше се, изповядваше и най-похотливите си мисли и оставаше часове наред на гроба на Армандо, за да успокои съзнанието си.

Чезаре почука на вратата й една вечер и тъй като тя се отврати, когато й предложи брачното легло, отидоха в неговата квартира. Въпреки че се чувстваше виновна след това, тя продължи да ходи на гроба на Армандо, макар и по-рядко и не казваше на Чезаре, че е била на гробищата, когато после отиваше в апартамента му. Нито пък той я питаше, нито говореше за жена си или за Армандо.

В началото притесненията й бяха големи. Ета имаше чувството, че е извършила прелюбодеяние спрямо паметта на съпруга си, но като си повтаряше отново и отново — няма съпруг, той е мъртъв, няма съпруг, тя е сама — започна да си вярва. Нямаше съпруг, имаше само спомена за него. Тя не извършваше прелюбодеяние. Беше самотна жена и имаше любовник, вдовец, един нежен и любящ мъж.

И когато два месеца по-късно откри, че е бременна и изтича още същата сутрин в квартирата на Чезаре, за да му съобщи, журналистът, по пижама, я успокои:

— Нека не съжаляваме за човешкия живот.

— Детето е твое — каза Ета.

— Ще го призная за свое — каза Чезаре и Ета се прибра в къщи разтревожена, но щастлива.

На следващия ден, когато се върна в обичайния час, след като беше казала на Армандо, на гроба му, че най-сетне ще има дете, Чезаре беше изчезнал.

— Премести се — каза хазайката, като махаше с ръка и не знаеше къде.

И макар сърцето на Ета да болеше и да скърбеше за загубата на Чезаре, колкото и да се опитваше, тя не успя, дори с живота в утробата си, да се отърве от мисълта, че е непоправима грешница, и никога вече не се върна на гробищата да постои на Армандовия гроб.

© Бърнард Меламъд

© 1985 Александра Велева, превод от английски

Bernard Malamud

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор

Издание:

Бърнард Меламъд. Говорещият кон

Профиздат, март 1988 г.

Редактор: Кръстан Дянков

Редактор на издателството: Георги Борисов

Техн. редактор: Марияна Иванова

Коректор: Катя Цонева

The Stories of Bernard Melamud. Farrar /Straus/ Giroux, New York, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1951]

Последна редакция: 2007-02-17 12:49:33