Тери Пратчет - Само ти можеш да спасиш човечеството

Извърна се и продължи да се взира в звездите навън — те светеха върху големия екран, изпълващ цялата стена.

Вражеският кораб продължаваше да виси там.

Що за личност е той? — помисли си тя. — Макар и да са толкова презрени създания, те са толкова малобройни… Но постоянно се връщат! Каква ли е тяхната тайна?

Но за едно можешe да бъде сигурна. Няма никакво съмнение — те изпращат само най-добрите и най-храбрите срещу нас.

Предимството на Помирителния период беше, че нямаше нищо нередно в това, да бъркаш в хладилника. Като че ли вече нямаше определено време за закуска, обяд и вечеря. Нито пък някой си правеше труда да готви.

Джони си направи спагети и стопли една консерва боб. От всекидневната не се чуваше нито звук, макар че телевизорът работеше.

После той се прибра в стаята си и също погледа телевизия. Бяха му дали стария телевизор, когато си купиха новия. Не беше много голям, пък и се налагаше да ставаш всеки път, когато искаш да смениш канала. Но сега течеше Помирителният период и…

По новините вървеше някакъв филм — бомбардираха някакъв град с ядрени ракети. Доста си го биваше.

После Джони си легна.

Не се изненада чак толкова, когато се събуди пред контролното табло на боен звездолет.

С „Капитан Зум“ беше същото. Не можеш да си го избиеш от главата. След като си играл съсредоточено цяла вечер, после цяла нощ изкачваш стълби и мяташ лазерни светкавици.

Но пък сънят си беше доста хубав — въпреки всичко. Усещаше седалката под себе си. А в кабината миришеше на нагорещено масло, прегряла пластмаса и некъпани хора.

Приличаше доста на онази, която всяка вечер виждаше на екрана, само дето наоколо беше покрито с тъничък слой мазнина и мръсотия. Но иначе всичко си беше тук — екранът на радара, контролното табло, което управляваше оръжията, джойстика…

Ей, ама това беше много по-готино от компютъра!

Шумове изпълваха кабината — вентилатори щракаха и бръмчаха, устройства жужаха и бучаха…

И графиката беше по-хубава. В сънищата графиката винаги е значително по-хубава.

Флотата на Скрий Уий висеше във въз… в космоса точно пред очите му.

Уха!

Макар че май е редно сънищата да са малко по-вълнуващи. В сънищата те преследват. Случват ти се разни работи. Да седиш в командната зала на боен звездолет, целия набучен с оръдия, си беше много гот, но все трябваше да се случи нещо…

Зачуди се дали пък да не изстреля ракета ли, що ли… Не, задръж, ами че те се предадоха. Пък и онова за безопасното отстъпление…

Ръцете му се плъзнаха по клавишите. Те бяха малко по-различни от клавиатурата на компютъра, но ей това тук…

— Приемаш ли сигнала?

Физиономията на Капитанката се появи на комуникационния екран.

— Да? — обади се Джони.

— Готови сме.

— Готови ли? За какво?

— Води ни — каза Капитанката. Гласът излизаше от една решетка до екрана. „Сигурно нещо превежда — помисли си Джони. — Не е редно да си мисля, че гигантските тритони говорят на английски.“

— Накъде? — попита той. — Къде отиваме?

— Към Земята.

— Към Земята ли? Я задръж! Че нали аз тук живея! Човек може да се вкара в голяма беда, ако поведе огромна извънземна флотилия към планетата, на която живее!

Решетката се разжужа и разбръмча. После Капитанката се обади:

— Поднасяме извиненията си. Преводът е буквален. Ние наричаме планетата, на която живеем, „Земя“. Когато аз говоря на скрийуийски, твоят компютър намира думата, която означава същото на твоя език. На скрийуийски думата „Земя“ всъщност се произнася като… — разнесе се звук, като че някой си измъкваше крака от мокро кравешко лайно. — Сега ще ти покажа нашия дом.

На навигационния екран изведнъж се очерта червен кръг.

Това Джони го знаеше. Просто нагласяш върху него зелен кръг, компютърът започва да прави „бжинг-бжинг-бжинг-бжинг!“ и готово — определил си курса.

Показаха ми къде живеят. — Мисълта му потъна някъде. — Те ми вярват.

Дръпна напред със звездолета си и цялата извънземна флотилия се проточи зад него. Закриваха звездите.

Кабината тихичко си жужеше и бръмчеше.

Е, поне не изглеждаше чак толкова мъчно…

Пред него се появи зелена точка. Тя започна да нараства и скоро прие очертанията на боен звездолет — същия като неговия.

Но беше малко трудно да го различиш на фона на небето. Защото го закриваха лазерни светкавици.

Докато идваше насам, бойният звездолет стреляше. И хвърчеше толкова бързо, че почти догонваше снарядите си.

Джони дръпна рязко джойстика, корабът му се метна встрани и… вражеският звездолет премина с рев покрай него и насочи дула към скрийуийските кораби. Към цялото небе, пълно със скрийуийски кораби, които се бяха предали. На него.