Тери Пратчет: Подвижни образи

Субтитър: „За кой ли път се влюбвам аз…“ (Буквално: „Изпитвам приятното чувство, че Хондродит, богът ма любовта, ме налага с камък по главата.“) Забележка: Хондродит не бива да се бърка с Гигалит — бог, който вдъхва мъдрост на троловете, като ги налага с камък по главите; нито със Силикарий — бог, който носи сполука на троловете, като ги налага с камък по главите; нито пък с народния герой Монолит, който пръв откраднал от боговете тайната на камъка.

Субтитър: „Защо ли пак съм посиняла?“

Субтитър: „Какво ли да сторя в този миг?“

Субтитър: „… не мога да се стърпя. Здрасти, голямо момче.“

Госпожа Мариета Космипилитска, доскорошна шивачка в Анкх-Морпорк. И нейните сънища я доведоха в Света гора, където откри, че сръчността й с иглата се цени високо. Вместо да кърпи чорапи, тя започна да плете фалшиви ризници, а с шалварите за ханъмите в харема се справяше, без да й мигне окото.

Камилите са твърде умни, за да си признават колко са умни.

Някои носят клапи или бележници.

Тролските зъби са диамантени.

Но монтажистите ги изрязаха от окончателната версия на продукцията.

Без особена причина освен ефекта върху събеседниците при всяка усмивка.

Всички джуджета носят бради и много слоеве дрехи. Ухажването при тях се състои предимно в предпазливо и заобиколно установяване от какъв пол е другият участник.

Троловете имат 5 400 думи за камъните и една-единствена за растенията. „Ууграа“ обхваща всякаква зеленина от мъховете до гигантските секвои. Според троловете щом не можеш да ядеш нещо, не си струва да му даваш име.

В историята се разказваше за малко човекоподобно, изоставено в големия град, което пораства и научава езика на хората.

„Некротеликомникон“ бе съчинен от клачиански некромант, по-известен като Ахмед Безумеца, макар самият той да предпочитал прозвището Ахмед С честия главобол. Говори се, че сътворил книгата един ден, след като прекалил със странно гъстото клачианско кафе. От него човек не просто изтрезнява, а се изстрелва чак от другата страна на трезвостта. Затова вижда ясно истинската Вселена, а не розовите облачета на сгряващите душата заблуди, с които се обгръща разумният живот, за да не откачи веднъж завинаги. Не са известни много факти за живота му преди това събитие, защото страницата „За автора“ се самозапалила скоро след смъртта на Ахмед. Все пак има допълнение „Други книги от същия автор“, в което е посочено, че Ахмед С честия главобол е написал „Смешни истории за котки“. Може би това обяснява всичко останало.

Освен всички други предимства не бива да пропускаме и далеч по-удобния повод брат да вдигне ръка срещу брата, като се позовава на казаното от жена му за майка им на погребението на леля Мара.

Тоест над 49 873, ако се доверим на Звездния брояч, създаден от Риктор Мярката.

Поне мнозина от притежаващите големи каменни къщи.

За троловете такива шегички са по-изтънчени от хумора на Оскар Уайлд.

Всъщност той го наричаше „ууук“, но може би в превод означаваше „дом“.

Магьосниците, които се изплъзнат от амбициозното внимание на колегите си, обикновено живеят дълго.

Тоест с нежелание от страна на Ветинари. Нежеланието на обекта да се прости с живота си се подразбираше.

„Ще ви владеем на едро и евтино.“

Класифицираше всичко много прилежно.