Тери Пратчет - Подвижни образи

— Не е толкоз зле. Само му трябва време да се оправи.

— Сега може ли да го изядем? — попита някой.

— А бе, ти си много сбъркан трол! Туй куче е герой!

— … извинявам се…

— Пляси добро момче!

Скалата подаде вълкодава нагоре и се измъкна от мазето.

— … извинявам се… — изхърка Гаспод след него.

Горе се развикаха тържествуващо.

След малко, понеже не виждаше какво друго да направи, Гаспод пропълзя измъчено по наклонената колона и се изтътри сред останките от филмовата зала.

Не видя никого.

Пийна си от близката локва.

Изправи се и провери може ли да стъпи на ударената си лапа.

Вършеше работа.

Накрая се разпсува.

— Бау, бау, бау!

Млъкна. Не звучеше правилно. Опита отново.

— Бау!

Заозърта се…

… и цветовете се изцедиха от света, връщайки му благословения черно-бял вид.

Гаспод си спомни, че горе-долу по това време Харга изхвърля отпадъците. После щеше да си намери някоя топла конюшня. Какво друго да иска едно дребно куче?

Някъде в далечните планини виеха вълци. Някъде в приветливи домове стопани галеха по главите кучета с нашийници и панички с изписаните им имена.

А някъде по средата Гаспод, Кучето — чудо, куцукаше към великолепния едноцветен залез и незнайно защо много му се радваше.

На петдесетина километра от Анкх-Морпорк по посока на въртенето на Диска прибоят напираше гръмовно към бруленото от ветровете, люлеещо жилавите си треви песъчливо място, където Кръглото море се събираше с Океана на Ръба.

Чайките се спускаха към вълните. Изсъхналите кутийки на крайбрежни макове потракваха в неспирния бриз, който гонеше облаците по небето и разместваше песъчинките в чудати фигурки.

Хълмът се виждаше от километри. Не беше висок, но лежеше като преобърната лодка или злощастен кит. Покриваха го шубраци. Дъждът не падаше тук, ако имаше възможност да го заобиколи.

Но вятърът духаше неспирно и затрупваше с дюни съхнещите избелели дървени отломки от градчето Света гора.

Виеше като на пробни снимки за ролята на призрак по опустелите площадки.

Размяташе хартийки по ронещите се гипсови чудеса на света.

Буташе табелите, докато не паднеха, за да ги покрие с пясък.

Трактрактрак…

Вятърът въздишаше около приличащата на скелет снимачна кутия, килнала се пиянски на триножника си.

Бризът улови парче от филм и издърпа крехката лъскава змия за последен показ на подвижни образи.

Мънички фигурки се мярнаха с накъсани движения в окото на кутията, оживели за миг…

Трактрак…

Филмът се изтръгна от кутията и литна над дюните.

Трак… трак…

Ръчката се полюля напред-назад още малко и замря.

Трак.

Мечти и сънища в Света гора…

© 1990 Тери Пратчет

© 2002 Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

Moving Pictures, 1990

Сканиране: Galimundi, 2009 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

Тери Пратчет. Подвижни образи

Редактор: Весела Петрова

ИК „Вузев“ — „Архонт — В“, 2002

ISBN 954–422–074–7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14624]

Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00

Да не си помислите, че Holy Wood (Света гора) и Hollywood (Зеленикова гора) имат нещо общо? Ами! Както се изписва на екрана след края на филма, всички съвпадения са случайни и не са търсени нарочно. Пък вие вярвайте, ако щете… — Бел.прев.

Уахуни е плод, който расте само в някои райони на първобитния Хоуондаленд. Дълъг е пет-шест метра, по него стърчат шипове с цвят на ушна кал и вони като мравояд, похапнал отдавна вмирисани мравки.

Всъщност във вече прочутото издание на Гилдията на търговците „Добре сме ви сварили в Анкх-Морпорк, градъ на иляди изненади“ е вмъкнат цял нов раздел „Ако вий сте Варвърски нашествиник“. Съдържа факти от нощния живот, изгодни предложения на пазара и списък с гостилници, където умеят да правят пудинг от месо на як и кобилешко мляко. Не един вандал с островръх шлем се е завръщал в мразовитата си юрта, недоумявайки как се е оказал значително по-беден, затова пък се е сдобил с некадърно изтъкано килимче, литър вино, негодно за пиене, и плюшено магаренце със сламена шапчица.

Иначе би трябвало доброволно да падне в ямата със скорпионите.

Поне в това не бъркаше, но по чиста случайност.

В превод — „нещописец“, тоест устройство за установяване и измерване на нарушения в структурата на действителността.