Тери Пратчет - Въоръжени мъже

Малки дракони подсвиркваха и скимтяха към него откъм кошарите от двете страни на пътеката. Няколко развълнувани струйки пламък опърлиха космите по голите му пищялки.

Откри Сибил Рамкин с две от безбройните млади жени в бричове, които й помагаха да се грижи за Обителта. По принцип се казваха Сара или Ема и всичките изглеждаха еднакви на Ваймс. Бореха се с нещо, което приличаше на разярен чувал. Сибил вдигна поглед, щом той ги приближи.

— А, ето го и Сам — каза тя. — Дръж това, малко е.

Ръгнаха чувала в ръцете му. В същия миг един нокът се отпра от дъното на чувала и ожули нагръдника му в енергично желание да го изкорми. Една глава със заострени уши си проби път от другия край, две огнени червени очи се фокусираха за кратко, една озъбена уста зина цяла и струя зловонна пара се изля върху него.

Лейди Рамкин сграбчи победоносно долната челюст и пъхна другата си ръка чак до лакътя вътре в гърлото на малкия дракон.

— Хванах те! — Тя се обърна към Ваймс, който все още стоеше вцепенен от шока. — Малкото дяволче не искаше да си изпие варовиковото хапче. Гълтай. Гълтай! Така! Я да видим има ли тук някое добро момче? Можеш да го пуснеш вече.

Чувалът се изплъзна от ръцете на Ваймс.

— Лош случай на Колики Без Пламък — рече Лейди Рамкин. — Надявам се, че сме го хванали навреме…

Драконът си проби път навън от чувала и се огледа да изпепели нещо наоколо. Всички се опитаха да се измъкнат настрани.

После погледът му се кръстоса и той изхълца.

Варовиковото хапче изсвистя в отсрещната стена.

— Всички долу!

Те се хвърлиха към прикритието, което им даваше някакво ведро и купчина тухли.

Драконът изхълца отново и ги погледна учуден.

После експлодира.

Надигнаха глави, щом пушекът се разнесе и погледнаха към тъжния малък кратер.

Лейди Рамкин извади кърпичка от джоба на кожената си престилка и си издуха носа.

— Глупаво копеленце — каза тя. — Е, хубаво. Как си, Сам? Беше ли при Хавлок?

Ваймс кимна. Никога през живота си, помисли си той, нямаше да свикне, че Патрицият на Анкх-Морпорк има име, нито пък че някой може да го познава толкова добре, та да се обръща така към него.

— Мислех си за вечерята утре вечер — отчаяно измънка той. — Така де, аз наистина не мисля, че бих могъл…

— Не ставай глупав — рече Лейди Рамкин. — Ще ти хареса. Крайно време е да се запознаеш с Подобаващите Хора. Знаеш това.

Той кимна с прискърбие.

— Ще те очакваме в къщата в осем часа — каза тя. — И не прави такива физиономии. Страхотно ще ти помогне. Твърде добър човек си, за да прекарваш нощите си в трамбоване по тъмните мокри улици. Крайно време е да се издигнеш в живота.

Ваймс искаше да каже, че на него му харесва да трамбова по тъмните, мокри улици, но каква полза. Не му харесваше много. Но това беше правил винаги. Мислеше за значката си по същия начин, по който мислеше за носа си. Нито я обичаше, нито я мразеше. Беше просто неговата значка.

— Така че намини. Страхотен купон ще бъде. Имаш ли носна кърпа?

Ваймс се паникьоса.

— Какво?

— Дай ми я. — Тя я поднесе към устата му. — Плюй!… — изкомандва го.

Тя потърка някакво петно на бузата му. Една от Взаимозаменяемите Еми се изкикоти едва чуто. Лейди Рамкин не й обърна внимание.

— Така е по-добре. А сега тръгвай и охранявай улиците за всички нас. И ако искаш да направиш нещо наистина полезно, можеш да потърсиш Чаби.

— Чаби?

— Избяга от кошарата си снощи.

— Дракон?

Ваймс простена, после измъкна евтина пура от джоба си. Блатните дракони се превръщаха в дребна досада за града. Лейди Рамкин много се ядосваше на това. Хората ги купуваха, когато бяха дълги по половин стъпка и представляваха много сладък начин да си палиш огъня, а после, когато почнеха да горят мебелите и да оставят разядени дупки по килима, пода и по тавана на мазето отдолу, ги пъдеха сами да се грижат за себе си.

— Отървахме го от един ковач на Лесната Улица — каза Лейди Рамкин. — Казах му: „Добри ми човече, можеш да използваш огнище като всички останали“. Горкото създание.

— Чаби — каза Ваймс. — Има ли огънче?

— Има син нашийник — каза Лейди Рамкин.

— Да, добре.

— Ще те последва като агънце, ако разбере, че имаш овъглена бисквитка.

— Така. — Ваймс се потупа по джобовете.

— Малко са превъзбудени в тази жега.

Ваймс се пресегна към една кошара с новоизлюпени и вдигна едно малко, което развълнувано запърха с набитите си крила. То се напъна и избълва къса струя син пламък. Ваймс бързо дръпна от пурата.