Оуън Колфър - Кодът на вечността

— Така те виждам по-добре, Спайро.

Спящият пазач във фоайето на „Фонетикс“ изведнъж се опомни. Това беше Джулиет. Тя надникна изпод козирката на шапката си, за да се увери, че Спайро не е оставил никого в коридора.

След залавянето на Артемис в трезора на Спайро Зеленика бе откарала с крилата си двамата от Екип Едно във „Фонетикс“, за да започнат работа по план „Б“.

Разбира се, нямаше никакъв приспивателен газ. Всъщност в сградата имаше само двама пазачи. Единият беше в почивка, другият правеше обиколка на горните етажи. Но Спайро не можеше да знае това. Той бе зает да наблюдава как симулации на роднините на Вихрогон хъркат навсякъде из сградата благодарение на прихващач, поставен във видеосистемата на „Фонетикс“.

Джулиет вдигна телефона на бюрото и набра три цифри.

9… 1… 1.

Спайро внимателно бръкна с два пръста в окото на Артемис и извади ирисовата камера. Разгледа я отблизо и забеляза миниатюрната електрическа верига откъм вдлъбнатата страна.

— Това е електроника — прошепна той. — Поразително. Какво е?

Артемис примигна, за да пропъди една сълза от окото си.

— Нищо. Не си го видял. И мен не си видял в тази сграда.

Лицето на Спайро се изкриви от неприкрита злоба.

— В сградата си, Фоул, и никога няма да излезеш от нея.

Тъпст потупа работодателя си по рамото. Непростима фамилиарност.

— Шефе, господин Спайро! Наистина трябва да видите това.

Джулиет свали сакото на пазач от „Фонетикс“. Отдолу беше облечена с униформа на полицейски командос от Чикаго. Положението в лабораториите за изследвания и разработки можеше да стане напечено и работата й беше да внимава Артемис да не пострада. Тя се скри зад една колона във фоайето и зачака воя на сирените.

Спайро гледаше екраните в лабораторията. Картините се бяха променили. Вече не се виждаха спящи пазачи. Вместо това вървеше запис, на който той и компанията му влизаха във „Фонетикс“. С една-единствена разлика: на екраните нямаше и следа от Артемис.

— Какво става, Куб? — изсъска Спайро. — Нали каза, че ще изтриеш всички ни от записите.

— Излъгах. Вероятно развивам престъпни наклонности.

Спайро фрасна Куба в пода. Машинката остана цяла и невредима.

— Здрав полимер — обясни Артемис, като вдигна микрокомпютъра. — Почти нечуплив е.

— За разлика от теб — отвърна Спайро.

Артемис увисна като кукла в ръцете на Плочката и Чипса.

— Не разбирате ли? Всички сте записани. Кубът работи за мен.

— Голяма работа. Записани сме — и какво? Трябва само да отида в офиса на охраната и да взема записите.

— Няма да е толкова просто.

Спайро все още вярваше, че има начин да се измъкне.

— И защо? Кой ще ме спре? Малко приятелче като теб?

Артемис посочи екраните.

— Не. Малки приятелчета като тях.

Чикагските полицаи бяха донесли цялото оборудване, с което разполагаха, като дори бяха взели назаем някои неща. „Фонетикс“ беше най-големият работодател в града, да не говорим, че неговите представители бяха петимата най-щедри дарители в списъка на Фонда за дарения на полицията. Когато получи обаждането на 911, дежурният сержант вдигна тревога в целия град.

За по-малко от пет минути на вратите на „Фонетикс“ се бяха струпали двайсет униформени полицаи и пълен отряд командоси. Над сградата кръжаха два хеликоптера, а осем снайперисти бяха заели позиции по покривите на съседните сгради. Никой не можеше да напусне района, освен ако беше невидим.

Пазачът на „Фонетикс“ се беше върнал от обиколка и току-що бе забелязал на мониторите неканени посетители. Почти веднага след това той видя група въоръжени униформени полицаи да чукат на вратите.

Човекът ги пусна да влязат.

— Тъкмо смятах да ви се обадя, момчета — каза той. — В трезора има няколко души. Сигурно са прокопали тунел или нещо такова, щото не са минавали покрай мен.

Пазачът, който беше в почивка, се изненада още повече. Тъкмо дочиташе раздела за спорт на „Хералд Трибюн“, когато в стаята влязоха двама мъже с бронирани жилетки и сериозни физиономии.

— Документите — изкомандва единият, който очевидно нямаше време за цели изречения.

Пазачът с трепереща ръка подаде ламинираната си карта.

— Стойте тук, господине — посъветва го другият полицай.

Нямаше нужда да повтаря.

Джулиет се измъкна иззад колоната и се присъедини към отряда на командосите. Размаха оръжие като останалите и моментално се сля с групата. Операцията им беше прекъсната поради малък проблем. До лабораторията имаше само един път. По асансьорната шахта.