Оуън Колфър - Кодът на вечността

— Рестартирах го. Работи. Само че…

Спайро размаха ръце. Гривните му зазвъняха като коледни звънчета.

— Само че какво? Дано да е някоя дреболия!

— Нищо особено. Не си струва дори да го споменавам. Трябваше да премина към версия 1.0, защото версия 1.2 беше кодирана по гласовите ми данни. 1.0 не е толкова сигурна, по-темпераментна е, ако може така да се каже.

— По-темпераментна? Това е кутия, не баба ми!

— Не съм кутия! — обади се Вихрогон, новият глас на Куба, благодарение на премахнатия блокер. — Аз съм чудо на изкуствения интелект! Живея, за да се уча.

— Видя ли какво имах предвид? — безпомощно каза Артемис. Кентавърът щеше да провали всичко. На този етап не биваше да будят никакви подозрения у Спайро.

Спайро изгледа Куба, сякаш беше негов подчинен.

— Ще ми се зъбиш ли, господинчо?

Кубът не отговори.

— Трябва да се обръщаш към него по име — обясни Артемис. — Иначе ще отговаря на всеки въпрос, който сензорите му могат да уловят.

— И кое е името му?

Джулиет често използваше термина „дух“. Самият Артемис избягваше такива понятия, макар че в този момент би било подходящо.

— Името му е Куб.

— Добре, Куб. Ще ми се зъбиш ли?

— Ще правя всичко, което процесорът ми позволява.

Спайро потри ръце с детинско самодоволство и гривните му блеснаха като малки вълни в огряно от слънце море.

— Добре, да тестваме тази играчка. Куб, можеш ли да ми кажеш има ли сателити, които следят сградата в момента?

Вихрогон помълча малко. Артемис си представи как кентавърът извиква на екрана си информацията за сателитно проследяване.

— Само един в момента, макар че ако се съди по йонните следи, тази сграда е била поразявана от повече лъчи, отколкото „Милениум Фалкон“ 5 5 Корабът на Хан Соло от „Междузвездни войни“. — Бел.прев. .

Спайро хвърли поглед на Артемис.

— Чипът на индивидуалността му е дефектен — обясни момчето. — Затова се наложи да го прекъсна. Можем да го оправим във всеки момент.

Спайро кимна. Не му се искаше гениалният му изкуствен интелект да се развие до облика на горила.

— Ами какви бяха онези ПНЕ, Куб? — попита той. — Нали ме следяха в Лондон. Сега следят ли ме?

— ПНЕ ли? Това е Пакистанска сателитна телевизия — отвърна Вихрогон, следвайки инструкциите на Артемис. — Показват предимно игри и новини. Нямат обхват тук.

— Добре, да забравим за тях. Куб, искам да знам серийния номер на сателита, който ме следи.

Вихрогон погледна на екрана си.

— Момент. САЩ, регистриран на федералното правителство. Номер ST1147P.

Спайро стисна юмруци.

— Да! Правилно. Вече разполагам с тази информация. Куб, премина теста.

Мултимилиардерът затанцува из трезора, заслепен до вдетиняване от алчността си.

— Казвам ти, Арти, така ми олекна, че се чувствам подмладен! Иска ми се да сложа фрак и да отида на прием.

— Наистина.

— Не знам откъде да започна. Сам ли да направя пари? Или да отмъкна парите на някой друг?

Артемис се усмихна принудено.

— Светът е разтворена мида за теб.

Спайро леко потупа Куба.

— Правилно. Точно така. И аз ще взема всяка перла, която ми предложи.

На вратата на трезора се появиха Плочката и Чипса с насочени пушки.

— Господин С-спайро! — запъна се Плочката. — Това проверка ли е?

Спайро се изсмя.

— А, виж! Кавалерията пристига. С цяла вечност закъснение. Не, не е проверка. И много бих искал да разбера как малкият Артемис е минал покрай вас!

Мускулестият наемник гледаше момчето, сякаш то бе изникнало изневиделица пред очите му. Което за хипнотизирания му мозък беше точно така.

— Не знаем, господин Спайро. Изобщо не сме го видели. Искате ли да пострада при злополука?

Спайро се засмя — кратък злобен лай.

— Ще ви науча на една нова дума, тъпаци. „Заменим“. Вие сте заменими, той — не. Поне засега. Разбрахте ли? Така че стойте тук и се правете на страшни, иначе ще ви сменя с други горили.

Спайро погледна към екрана на Куба, сякаш в стаята нямаше никой друг.

— Предполагам, че са ми останали още двайсет години живот. После светът може да върви по дяволите, изобщо не ме засяга. Нямам семейство, нямам наследници. Нямам причини да мисля за бъдещето. Ще издоя тази планета до последната капка, а с този Куб мога да правя каквото поискам с когото поискам.

— Знам какво щях да направя аз — обади се Плочката. Изглеждаше стъписан от думите, които излизаха от устата му.

Спайро замръзна на място. Не беше свикнал да го прекъсват подчинени от средна ръка.