Оуън Колфър - Кодът на вечността

На екрана се появи червена точка, която запулсира по предната част на сакото му.

— А-ха! — възкликна доктор Пиърсън и откъсна едно от копчетата. — Какво има тук?

Той отвори копчето и вътре се показа миниатюрен чип с микрофон и батерия.

— Много хитро. Микроподслушвател. Нашият млад приятел се опитва да ни шпионира, господин Спайро.

Джон Спайро не се ядоса. Всъщност дори приветства предоставилата му се възможност да позлорадства.

— Виждаш ли, момче? Може да си гений, но аз си изкарвам хляба със следене и шпионаж. За мен нищо не остава незабелязано. И колкото по-скоро го разбереш, толкова по-бързо ще приключим с това, за което сме дошли.

Артемис слезе от скенера. Фалшивият микрофон бе свършил работа, а истинските бръмбари бяха неуловими за системата. Колкото и умен да бе Пиърсън, Вихрогон беше по-умен.

Момчето се постара да огледа добре преддверието. Там имаше какво да се види. На всеки квадратен сантиметър от металната повърхност бе поставен елемент от охранителната система или сигнално устройство. Артемис заключи, че и невидима мравка трудно би се промъкнала вътре. Да не говорим за две човешки същества плюс елф и джудже, ако последното се измъкнеше живо от лапите на Плочката и Чипса.

Самият трезор беше внушителен. Повечето фирмени трезори изглеждаха внушителни с хромираните си повърхности и кодирани ключалки, но те целяха само да направят впечатление на акционерите. В трезора на Спайро нямаше и едно излишно резе. Артемис забеляза, че двойната титанова врата е снабдена с най-модерната компютърна брава. Спайро въведе сложна поредица от цифри и дебелите един метър врати се плъзнаха, за да открият поредната преграда. Допълнителна врата.

— Да речем, че си крадец — заговори той като актьор, представящ пиеса — и си успял някак да влезеш в сградата въпреки камерите и заключените врати. Да речем, че си намерил начин да излъжеш лазерите и скенера, да набереш кода и да отвориш първата врата, което впрочем е невъзможно. И понеже всичко това е в сферата на въображението, нека си представим, че си успял да се скриеш от десетките камери и дори тогава, дори след като си направил всички останали неща, дали ще можеш да се справиш с това?

Спайро стъпи върху малка червена плочка на пода пред вратата. Постави палец върху скенер за отпечатъци с гел, задържа лявото си око отворено и ясно произнесе:

— Джон Спайро. Аз съм шефът, тъй че отваряй бързо.

Станаха четири неща. Ретинов скенер направи снимка на лявото му око и изпрати образа към компютъра. Покритата с гел подложка за отпечатъци сканира десния му палец, а гласов анализатор обстойно проучи произношението, тембъра и интонацията на Спайро. След като компютърът потвърди цялата тази информация, алармата се изключи и втората врата се отвори с плъзгане, за да разкрие просторен трезор.

Точно по средата върху направена по поръчка стоманена колона стоеше В-кубът. Беше поставен в сандъче от устойчив плексиглас и имаше поне шест камери, които го следяха от различни ъгли. Двама едри пазачи, застанали с гръб един към друг, създаваха човешка преграда пред феината технология.

Спайро не устоя на изкушението да подразни момчето.

— За разлика от теб — каза той — аз пазя технологиите си. Този трезор е единствен по рода си в цял свят.

— Жива охрана в херметизирано помещение. Интересно.

— Тези момчета са преминали подготовката си на висока надморска височина. Освен това пазачите се сменят на всеки час и си носят по един цилиндър кислород, за да могат да издържат. Какво си очаквал? Че ще сложа вентилационна система в трезора?

Артемис се намръщи.

— Стига си се перчил, Спайро. Аз съм тук: ти печелиш. Не може ли да говорим по същество?

Спайро въведе последната поредица от цифри в кодираната ключалка на колоната и плексигласовото сандъче се отвори. Той взе Куба от стиропоровата поставка.

— Малко е прекалено, не мислиш ли? — отбеляза Артемис. — Едва ли има нужда от всичко това.

— Човек никога не знае. Някой алчен бизнесмен може да се опита да ми отнеме ценната придобивка.

Спайро обърна лице към миниатюрен микрофон на колоната.

Артемис се възползва от възможността да го подразни с добре премерена саркастична забележка.

— Хайде, Спайро. Наистина ли мислиш, че бих се опитал да вляза с взлом тук? Може би си очаквал да долетя тук с помощта на няколко феи и с магия да ти отмъкна кутийката?

Спайро се изсмя.

— Арти, момчето ми, ако искаш, доведи всичките си приятели феи, но на каквито и чудеса да разчиташ, Кубът ще си остане тук.