Оуън Колфър - Кодът на вечността

Той забеляза погледа на Артемис.

— Харесват ли ти? Имам и още един чифт. Съвсем равни отгоре. За хрускане и трошене.

На устата на момчето се оформяше цинична усмивка, когато си спомни за ролята на уплашен хлапак и бързо смени усмивката с треперещи устни. Артемис черпеше вдъхновение за изпълнението си от въздействието, което Бътлър обикновено оказваше върху хората.

Спайро не се хвана.

— Добро превъплъщение, синко. Но да ме прощаваш, малко се съмнявам великият Артемис Фоул да се размеква така бързо. Арно, огледай самолета.

Тъпст кимна делово и влезе в частния самолет. Джулиет беше облечена в униформа на стюардеса и оправяше калъфките по облегалките. При цялата си атлетичност тя едва успяваше да пази равновесие на високите си токчета.

— Къде е пилотът? — избоботи Тъпст с изражение, което напълно отговаряше на името му.

— Господарят Артемис сам пилотира самолета — отвърна Джулиет. — Прави го, откакто стана на единайсет.

— Така ли? Това законно ли е?

Джулиет надяна най-невинната си физиономия.

— Не знам кое е законно и кое — не, господине. Моята работа е да поднасям напитките.

Тъпст изръмжа, очарователен както винаги, и бързо огледа вътрешността на самолета. Накрая реши да повярва на думите на стюардесата. Правилно решение, защото ако му бе хрумнало да се усъмни, щяха да се случат две неща. Първо, Джулиет щеше да го цапардоса с нефритения си пръстен. И, второ, Зеленика, която лежеше невидима зад щита си в едно шкафче над седалките, щеше да го зашемети с един залп от своето „Неутрино 2000“. Разбира се, тя би могла просто да хипнотизира телохранителя, но след онова, което беше сторил с Бътлър, зашеметяването й се струваше по-уместно.

Тъпст подаде глава през вратата.

— Никой, освен една тъпа стюардеса.

Спайро не се изненада.

— Така си и мислех. Но те са някъде тук. Ако щеш вярвай, Копам, Артемис Фоул едва ли се е стреснал от мафиот като теб. Той е дошъл, защото е поискал да дойде.

Това умозаключение не учуди Артемис. От Спайро се очакваше да бъде подозрителен.

— Не знам за какво говорите — каза момчето. — Дойдох, защото този злобен дребосък заплаши да строши черепа ми със зъби. Защо иначе да си правя труда? Вие не знаете как да използвате В-куба, а аз лесно мога да си направя друг.

Спайро дори не го слушаше.

— Да бе, да, както кажеш. Но нека и аз ти кажа нещо. Тази лъжица е голяма за твоята уста. Кулата „Спайро“ има най-добрата охранителна система в света. Вътре има такива работи, каквито даже военните нямат. Щом вратата се хлопне зад гърба ти, оставаш сам. Никой не може да те спаси. Никой. Разбра ли?

Артемис кимна. Разбираше какво му казва Спайро. Но това не означаваше, че е съгласен с него. Джон Спайро можеше и да има такива работи , каквито военните нямат, но Артемис Фоул имаше такива работи , за каквито хората не бяха и сънували.

Един служебен хеликоптер „Сикорски“ с бръмчене ги откара в центъра на града, където се издигаше кулата „Спайро“. Кацнаха на покрива на небостъргача. Артемис знаеше как се управлява хеликоптер и си представи колко е трудно да се кацне на такава малка площадка над града, прочут със силните си ветрове.

— На такава височина скоростта на вятъра трябва да е много коварна — небрежно отбеляза той. Информацията се записваше на чипа в каската на Зеленика.

— На мен ли го казваш? — провикна се пилотът сред шума на двигателите. — На върха на Кулата стига до над шестдесет мили в час. При бурно време площадката се люлее, като може да се отклони до десет метра.

Спайро изръмжа и кимна на Тъпст. Арно протегна ръка и фрасна пилота по каската.

— Млъкни, глупако! — сопна му се Спайро. — Като си започнал, що не му дадеш и план на сградата? — той се обърна към Артемис. — Ако си си наумил нещо, Арти, да знаеш, че никъде не може да се намери проект на сградата. Когото и да попиташ в Градския съвет, ще видиш, че досието на кулата „Спайро“ е изчезнало. Само при мен има план на сградата, така че няма смисъл да караш хората си да се ровят в Интернет.

Дотук никакви изненади. Артемис вече лично беше търсил в Интернет, въпреки че не очакваше Спайро да прояви такава непредпазливост.

Те слязоха от хеликоптера. Артемис се стараеше да насочва ирисовата камера към всички елементи от охранителната система — информация, която после можеше да се окаже полезна. Бътлър често казваше, че дори незначителни подробности като броя на стъпалата по стълбището могат да се окажат много важни при планиране на операция.