Оуън Колфър - Кодът на вечността

Артемис затвори телефона, поруменял от вълнение.

— Какво мислите? — попита той.

— Мисля, че се хвана — отвърна Бътлър.

— Хвана се на въдицата, налапа стръвта и както там се казва — добави Сламчо. — Имаш самолет? Надявам се, че вътре има кухня.

Бътлър ги откара на летище Дъблин в семейното бентли. Това беше последното му участие в настоящия етап от операцията. Зеленика и Сламчо се бяха свили на задната седалка, доволни, че стъклата на прозорците са затъмнени.

Двамата Бътлър седяха отпред, облечени в еднакви черни костюми от „Армани“. Джулиет бе решила да освежи своя с розова вратовръзка и ярък грим. Приликата помежду им беше очевидна: еднакви тънки носове и дебели устни. Еднакви очи, изпъкнали като топчета за рулетка. Нащрек, винаги нащрек.

— За това пътуване не ти трябва обикновено оръжие. Използвай феин бластер. Няма нужда от зареждане, стреля без прекъсване и не е смъртоносно. Дадох на Зеленика два от личната си колекция.

— Схванах, Дом.

Бътлър зави към входа на летището.

— „Дом“! Откога не са ме наричали така. Станеш ли телохранител, нямаш нищо свое. Забравяш, че някога си имал личен живот. Сигурна ли си, че искаш това, Джулиет?

Джулиет сплете косата си на стегната плитка. В края й сложи нефритена шнола във формата на пръстен. Опасно украшение.

— Къде другаде ще мога да се бия извън ринга? Засега това ме задоволява.

Бътлър понижи тон:

— Разбира се, Артемис не може да ти бъде господар, това е против всички правила. Той вече знае малкото ти име, а и, честно казано, мисля, че е привързан към теб.

Джулиет стисна в дланта си нефритения пръстен.

— Това е само временно. Все още не съм истински телохранител. Мадам Ко не одобрява стила ми.

— Нищо чудно — отбеляза Бътлър и посочи нефритения пръстен. — Откъде се сдоби с това?

Джулиет се усмихна.

— Сама го измислих. Малка изненада за всеки, който подценява жените.

Бътлър подкара към сектора за излитане.

— Чуй ме, Джулиет — каза той и хвана ръката на сестра си. — Спайро е опасен човек. Виж какво стана с мен, а при цялата ми скромност, аз бях най-добрият в бранша. Ако тази мисия не беше толкова важна за хората и феите, изобщо нямаше да те пусна.

Джулиет докосна лицето на брат си.

— Ще внимавам.

Те влязоха в чакалнята. Скрита зад щита си, Зеленика запърха над главите на множеството търговски пътници и отпускари. Сламчо си беше сложил пресен слой слънцепредпазен крем и миризмата му отблъскваше всеки човек, който имаше нещастието да го доближи.

Бътлър сложи ръка на рамото на Артемис.

— Ще се оправиш ли?

Момчето сви рамене.

— Честно казано, не знам. Когато те няма край мен, имам чувството, че съм останал без ръка или крак.

— Джулиет ще те пази. Начинът й на работа е малко необичаен, но в края на краищата и тя е Бътлър.

— Последна мисия, приятелю. След това няма да ми трябва телохранител.

— Жалко, че Зеленика не може просто да хипнотизира Спайро чрез Куба.

Артемис поклати глава.

— Няма начин. Дори ако установим постоянна връзка, феята се нуждае от контакт очи в очи, за да хипнотизира силен характер като Спайро. А аз не искам да рискувам с такъв човек. Трябва да го премахнем. Ако феите просто го преместят на друго място, той пак може да навреди.

— А планът ти? — попита Бътлър. — От това, което ми каза, виждам, че е доста сложен. Сигурен ли си, че ще успееш?

Артемис му намигна: твърде необичайна проява на безгрижие.

— Сигурен съм — каза. — Имай ми доверие. Нали съм гений.

Джулиет пилотираше частния „Лиър“ над Атлантическия океан. Зеленика седеше до пилота и се дивеше на обстановката в самолета.

— Хубава машина — отбеляза тя.

— Никак не е лоша, фейо — отвърна Джулиет, като включи на автопилот. — Не прилича на феините летателни апарати, а?

— Полицията на Нисшите елементи не вярва в удобството — каза Зеленика. — В полицейската совалка не можеш и един червей да размахаш.

— Ако ти хрумне да размахваш червей.

— Така е — Зеленика се вгледа в пилота. — Доста си пораснала за две години. Последния път, когато те видях, беше още момиченце.

Джулиет се усмихна.

— За две години могат да се случат много неща. Аз през повечето време се борих с едри космати мъже.

— Да можеше да видиш борба на феи. Двама напомпани гноми се затварят в камера с нулево земно притегляне. Гледката не е от най-приятните. Ще ти изпратя видеодиск.

— Няма да ми изпратиш.

Зеленика си спомни за заличаването на паметта.