Тери Пратчет - Глинени крака

— Никакви проблеми, сержант.

— Туй проблемите са чудна работа — избоботи тролът замислено. — Все ги диря, пък кат ги намеря, хората разправят, че вече не били там.

Господин Радли се поизпъчи.

— Но ние все пак искаме да вземем тялото на отец Тубелчек, за да го погребем.

Сержантът пък се обърна към ефрейтор Дребнодупе.

— Ти свърши ли к’вото се искаше от тебе?

— Предполагам…

— И той още си е умрял, нали?

— О, да.

— Има ли начин да се оправи?

— След като е умрял ли? Съмнявам се.

— Добре тогаз. Айде, хора, можете вече да го отнесете.

Двамата стражници се отдръпнаха, докато тълпата изнасяше трупа.

— А бе, ти що снимаше мъртвеца? — сети се Детритус.

— Може би ще ни бъде от полза да знаем точното положение на тялото.

Тролът закима мъдро, а Дребнодупе пак извади снимката и се вторачи в нея. Беше почти черна, обаче…

Друг стражник се качи при тях.

— Ей, тука някой да се казва… — сподавен кикот -…Веселко Дребнодупе?

— Да — мрачно потвърди джуджето.

— Ами Командирът Ваймс иска веднага да отидеш в двореца на Патриция, ясно?

— Говориш ’а ефрейтор Дребнодупе! — тътнещо се сопна Детритус.

— Все едно ми е — успокои го джуджето. — По-лошо от това няма да стане.

Слухът в действителност е информация, която е толкова усърдно дестилирана, че може да се процеди навсякъде. Изобщо не се нуждае от прозорци и врати… понякога дори не се нуждае и от хора, които да го пренасят. Често съществува в свободно и диво състояние и фучи от ухо на ухо без посредничеството на устни и езици.

Вече бе плъзнал. От прозореца на спалнята на Патриция Ваймс виждаше хората, стичащи се към двореца. Засега нямаше гъмжило, още не можеше да се каже, че има и тълпа, но Брауновото движение на улиците запращаше все повече жители на Анкх-Морпорк в тази посока.

Поолекна му, когато зърна и двама-трима стражници да влизат през портата.

А лорд Ветинари отвори очи в леглото си.

— А… Командир Ваймс… — смънка той.

— Какво се случи, сър? — веднага попита Ваймс.

— Както изглежда, легнал съм.

— Намерих ви в кабинета, сър. Бяхте в несвяст.

— Нима?… Сигурно съм се… престарал. Е, благодаря. Ако бъдете така добър да ми помогнете — искам да стана…

Лорд Ветинари се помъчи да се надигне и тупна отново на възглавницата. Беше пребледнял. По челото му изобилно избиваха капки пот.

Някой почука на вратата и Ваймс я открехна едва-едва.

— Аз съм, сър — Фред Колън. Нося съобщение. Какво става?

— Фред, с кого разполагаме долу в момента?

— Ами освен мен дойдоха стражник Кремъчко и стражник Тупалчо, сър.

— Добре. Някой да изтича до дома ми и да поиска от Уиликинс всекидневната ми униформа. Също меча и арбалета ми. И торбата с нещата за дежурство. И малко пури. И да каже на лейди Сибил… ами просто да й каже, че имам да оправям бъркотия тук.

— Но какво става, сър?! Долу вече разправят, че лорд Ветинари умрял!

— Умрял ли? — промърмори Патрицият от леглото си. — Глупости!

Насили се да седне, спусна краката си да опрат пода, изправи се… и се свлече. Беше бавно и смразяващо рухване. При високия си ръст лорд Ветинари имаше откъде да пада. И го направи, сгъвайки се става по става. Отначало поддадоха глезените му и той тупна на колене. После се преви в кръста. Накрая челото му опря в килима.

— Ох…

— Негово превъзходителство е малко… — започна Ваймс, отказа се и извлече Колън в коридора. — Фред, като гледам, отровили са го. Това е.

Сержантът се втрещи от ужас.

— Леле, божке! Да доведа ли доктор?

— Ти луд ли си?! Нали искаме да оживее! — Ваймс си прехапа устните. Вече бе изрекъл каквото мислеше и първите димни струйки на мълвата сигурно плъзваха из града. — Но някой все пак трябва да го прегледа…

— Тъй си е! — съгласи се Колън. — Значи да повикам магьосник, а?

— Откъде да знаем, че не го е направил някой от тях?

— Леле, божке!…

Командирът на Стражата се замисли. Всички лекари в града работеха за Гилдиите, а пък всички Гилдии ненавиждаха Ветинари, затова…

— Когато събереш тук достатъчно от нашите, прати един да изтича до конюшните на Кралския хълм и да доведе Джими Поничката.

Колън съвсем се вцепени.

— Как тъй Поничката, сър? Че той нищичко не разбира от лечителство! Дава разни бълвочи на конете!

— Фред, просто го доведете.

— Ами ако не ще да дойде?

— Тогава му кажи, че Командирът Ваймс знае защо жребецът Смехоран не спечели Куирмското стодоларово дерби миналата седмица. И не забравяй да му споменеш, че тролът Хризопраз загуби десет хиляди долара от това надбягване.