Колийн Маккълоу - Безмълвният ангел

— Какво ще кажете за чаша хубав чай? — предложих, за да я успокоя.

— О, скъпа, бих искала с удоволствие, но нямам време! — изплака тя. — Трябва да се върна веднага, защото той има предложение за акциите и трябва да даде отговор до два днес следобед. Аз мисля, че иска да ги запази, но всички негови колеги и приятели са на мнение, че ще загуби всичко, ето защо го съветват и настояват да приеме предложението и да продава. — Тя започна да слага ръкавиците на ръцете си и да ги опъва по начин, който щеше да накара лейди Ричард да се разплаче.

— Каква ужасна дилема — казах съчувствено.

— Да! — Опъваше ли, опъваше.

— Онова, което ме учудва, госпожо Помфрет-Смит — подех намръщено, — е защо такъв виден бизнесмен като съпруга ви търси отговора от гадателка. Имам предвид, че вие не сте идвали тук преди.

— Той не знае, че съм тук! — извика тя, като напълно развали прекрасните ръкавици. — Просто остави на мен да взема решението!

— На вас? — бях искрено изненадана.

— Да, на мен! Не знае какво да прави, а когато не знае, оставя решението на мен.

Лампичката най-сетне ми светна.

— Така че, ако вземете грешно решение, да има кого да обвинява.

— Точно така! — отговори нещастно тя.

— Е, ние не можем да приемем подобна несправедливост, принцесо. Нали, Фло?

Фло внимателно избра четири цветни молива от своето хранилище и отиде до стената. Това, осъзнах аз, беше доста хитър трик — вниманието на госпожа Помфрет-Смит трябваше да остане приковано към мен, което означаваше, че трябва да изпадна в някакъв вид медиумно поведение. Транс — със сигурност, мърморене и стенене — определено, но как можех да възпроизведа ектоплазмена 45 45 Субстанция, за която се предполага, че изтича от устата на медиумите. — Б.пр. течност? Чрез дъвка и сапун? Ще трябва да направиш проучване, Хариет!

Днес дамата трябваше да се задоволи само с онова, за което се сетих. Облегнах се назад в моя розов стол, въздъхнах и се сгънах надве, като издавах леки писукания. И наблюдавах Фло през полузатворените си клепачи. Тя взе първо тъмночервения молив и започна да драска с него. Това бе госпожа Помфрет-Смит. Сетне направи няколко правоъгълници с вълнообразни ъгли в бутилковозелено. Пари. Много яркожълти кръгчета. Златни монети. И накрая една пирамида от малки точки в светла охра. Една купчинка пясък. Сега, когато вече знам, е лесно. Думите на Фло са цветовете и формите. Когато уменията й да рисува се подобрят, ще бъде съвсем ясно. Но истинското чудо е, че Фло може да вижда верните отговори на всички въпроси, които „моите дами“ задават. Може да види мъката в душата, може да проникне в сърцето на всеки. Може да съзре предстоящо убийство. Моето малко ангелско котенце, моят нов Божи експеримент. Добре, с мен тя е в безопасност. Това беше проумяла мадам Делвекио Шварц. Сега си мисля, че е знаела, че много скоро ще бъде безнадеждно болна и няма да е в състояние да се справи с онова, в което ще се превърне Фло. Затова предаде трудната задача на по-младата и по-добре образованата Хариет Пурсел. Днес осъзнавах защо първата мадам Делвекио Шварц прие своята съдба така безропотно. Ние бяхме тук заради нашето ангелско котенце. Само то наистина имаше значение.

Когато Фло остави моливите, аз простенах и уж се върнах бавно от моя транс. Госпожа Помфрет-Смит ме гледаше сякаш ми бе поникнала още една глава. Точно както ме гледаше Дейвид, точно както ме гледаше и Дънкан.

— Принцесо — произнесох аз, — кажете на съпруга си да задържи своите малки смешни джаджи за цял живот. Онова, което очаква светът, е начин да сортира електрическите овце и електрическите кози. Тези смешни приспособления са истински динамит. — Погалих кълбото. — Силиций! Удивително вещество.

— Абсолютно ли сте сигурна, мадам Делвекио Шварц? — попита ме със съмнение тя.

Не аз, Фло е сигурна, казах на себе. Разпределителните врати за овце бяха транзисторите — наистина едно съвсем ново изобретение, но аз все пък съм технически подготвена. Има няколко медицински апаратури, направени с тях, дори един или два компютъра. Хитрец е този господин Помфрет-Смит! Беше ясно, че е прозрял някакво предимство в тях, така че може би дните на електронните лампи и термичните емисии са преброени.

Сетне ми дойде друга мисъл в главата: а дали приятелите и колегите на господин Помфрет-Смит не се опитваха да го измамят и да изкупят акциите от него? С други думи, да го преметнат?

В мига, в който си го помислих, Фло взе един граховозелен молив и нарисува нещо с формата на човек, преследван от стрели в отровножълто. Да, точно така беше. А Фло току-що бе прочела моите мисли и бе отговорила на моя неизречен въпрос. Най-после! Тя ме допусна до мозъка си и ние станахме едно цяло. Аз съм реабилитирана.