Колийн Маккълоу - Безмълвният ангел

— Първото, което смятам да направя — обявих на събралата се тълпа, — са няколко промени в Къщата. По една баня и тоалетна на всеки етаж, прясно боядисани стени, подходящо осветление, нов линолеум и няколко килимчета, нови хладилници и печки, няколко перални машини за пералнята плюс устройство за вдигане на простора. И никакви газметри! Смятам да въведа една декоративна схема, което да направи драсканиците на Фло да изглеждат приемливи — авангардни, ултрамодерни. Може да съм в противоречие с мадам Делвекио Шварц, но ние работим по различен начин. Моят е удобна, модерна и приятна околна среда.

— Това ще бъде трудно — рече намръщено Джим. — Градският съвет не е особено склонен да се правят преустройства.

— Тъй като нямам намерение да уведомявам съвета, Джим, не ме интересува какво мисли той. Ще направя всичко без тяхното знание.

— Братята Вернер! — произнесоха едновременно Папи и Клаус.

— Те могат да направят всичко, което искаш, Хариет — обясни Клаус. — Прекарват тайно разни неща, след като падне мрак.

Значи те бяха. Ето че Фриц и Ото Вернер изплуваха на повърхността. Скъпият господин Хъш щеше да бъде доволен!

— А какво смяташ за празните апартаменти? — попита Боб.

— Ще изчакаме, докато бъдат ремонтирани, сетне ще подбера квартиранти — казах и вдигнах чашата си с искрящи мехурчета. — Да пием за Фло, за мадам Делвекио Шварц и за Къщата!

След като шумът утихна и хората започнаха да се събират на групички, Тоби се присъедини към мен на пода в ъгъла.

— Изненадан съм, че не си поканила Норм и Мърв — рече той.

— Те принадлежат към категорията на мадам Фуга и мадам Токата, Тоби. Ще им кажа, когато всичко е уредено. — Пресуших чашата си — шампанското не е като трите звезди, и я оставих. — Смяташ ли да ми простиш, че ще взема Фло? — попитах.

Очите му ме галеха, целите червени и пълни с любов.

— Как бих могъл да не го направя? Тя е твоя собствена плът и кръв, както изглежда, а това мога да го разбера. Освен това няма да страдаш заради нея. Старото момиче се представи отлично накрая. Какво място да скрие завещанието си!

Аз се сгуших в него, ръката ми лежеше върху неговата, наслаждавайки се на добре оформените му мускули.

— Щеше да ти хареса как казах на господин Хъш, че съм го намерила скрито в любимия й орнамент.

— Ще ти призная, Хариет, за толкова непокорна, шумна и дива жена, каквато си ти, можеш да бъдеш много умна, когато поискаш.

— Какво е правила мадам Делвекио Шварц не е работа на никого, освен на Къщата.

— Свързах септичната яма — рече той, премествайки кичур коса от челото ми. — Искаш ли да дойдеш в Уентуърт Фолс и да видиш колибата ми през този уикенд?

— И още нещо, пич, и още нещо. Хър-хър-хър!

Папи ми помогна да оправя, когато я помолих, а преди това избутах Тоби навън въпреки протестите му.

— Сега искам да чуя ти какво знаеше — настоях аз. Бадемовите очи се присвиха, розовата уста се изкриви в усмивка.

— Знаех нещичко, може би, но далеч не всичко. Човек винаги трябваше да си прави заключенията от онова, което не казваше, а не от думите й. Знам със сигурност, че от момента, когато й казах за познанството си с Хариет Пурсел в „Куинс“, не ме остави на мира, докато не те доведох. Така осъзнах, че твоето име има някакво значение за нея, но какво, нямах никаква представа. Ако някой е надушил нещо, това е Харолд. Той усещаше, че ти стоиш по-високо в сърцето й, отколкото всички останали, взети заедно, макар че се съмнявам тя да му е казала нещо. Но той я обичаше, бедният човечец, и след почти четиридесет години живот с майка си не можеше да преглътне да дели жената, която бе заела нейното място. Харолд знаеше, че тя те обича още преди да се появиш в плът и кръв, и това го ядеше все повече и повече, докато ви гледаше двете заедно. Мисля, че беше права да се страхуваш от него. Според мен доста време е смятал да убие теб, а не нея. Сигурна съм, че не е планирал онова, което се случи. Никога няма да разберем какво е станало между тях онази нощ, почти сигурна съм, че тя го е обидила жестоко. Ножът бе на масата, той го е взел и използвал. Но не мисля, че го е планирал.

— Дали е видяла всичко в картите или в кълбото, Папи?

— Ти би трябвало да знаеш по-добре от мен, Хариет. Лично аз съм убедена, че не беше шарлатанка, макар вероятно да е започнала като такава. Можеше да вижда разни неща, особено в картите, когато ставаше дума за Къщата, и чрез Фло, когато ставаше дума за клиентите й. Тези жени се прекланяха пред нея и не се консултираха по лични въпроси. Идваха да я питат, за да информират съпрузите си какво ще се случи на стоковата борса, с парите, как действията на правителството може да повлияят на търговията. Плащаха й цели състояния, което означава, че съветите, който им е давала, трябва да са били абсолютно правилни. И макар да намерихме изрезки, пълни с информация за тези мъже, не открихме нищо за икономика или бизнес.