Колийн Маккълоу - Безмълвният ангел

Дънкан прекарва нощите във вторник и четвъртък с мен. Той постигна споразумение с госпожата, която страда ужасно от проклятието на Хариет Пурсел. Няма пърхот или млечница. Но разви невропатия на краката — не е смъртоносна болест, просто направи живота й непоносим. Истинска мизерия. Мисля, че Дънкан бе малко ужасен от пълната липса на съчувствие от моя страна, но съм снизходителна към него заради факта, че са живели заедно цели петнайсет години. Казах му да й предаде едно съобщение от мен — ако е почтена и прояви разбиране, и ако не трови синовете му с гадни обвинения по отношение на баща им, ще вдигна проклятието. Тя не може вече да играе тенис, трябва да се движи с бастун и поради липсата на упражнения теглото й скочи до небето. Скоро ще бъде размер XXL, носи ниски обувки и ластични чорапи срещу отоците. Хър-хър-хър.

Относно господин Джон Прендъргаст все още не съм сигурна, така че крепостта още не е паднала. Много мисли крие той, имам силно подозрение, че гледа на мен като на пациент с някаква особена форма на психопатия. Това е големият проблем при психиатрите, никога не могат да се отърват от работата си. Отгоре на всичко той най-вероятно анализира представянето си в кревата. Така че му позволявам от време на време да ме черпи една вечеря и продължавам да го въртя около черницата.

Ние сме объркани, измамени, смутени. Фло си е вкъщи почти от цял месец и не драска. Навсякъде в моите помещения, както и в общите коридори има прясно измазани до половината стени, купих още моливи към колекцията й и по сто пъти на ден й казвам, че може да рисува и драска колкото й душа иска. Тя кимва, усмихва се, прескача моливите и отива да гледа как работят Фриц и Ото, като им подава пирони, болтове, отвертки, лопатки, мистрии. И винаги правилното нещо, необходимо за работата им. Те са направо очаровани от нея.

Все още се катери по краката ми, сяда в скута ми и си тананика нещо. Мръснокафявите престилчици останаха в миналото, но аз не я карам да обува обувки и дрехите, които купих за нея, са съвсем прости. За Фло цветът е за моливите, макар че повече не ги използва. Напоследък тя идва с мен по магазините, нещо, което никога не е правила с майка си, така че понякога се чудя дали въобще ще открия как действат Фло и Къщата. Моят собствен барометър е самата Фло. Ако тя харесва или се радва на нещо, ние го правим. Тя със сигурност обича уикендите в Уентуърт Фолс, подрежда своето малко куфарче в петък вечер и проверява дали торбата от зебло за Марселина е проветрена. Бедният Тоби! Не една, а цели три жени на главата му!

Превърнах стаята на Харолд в моя спалня, а сложих Фло да спи в старата спалня на майка й. Онази ниша, където бе леглото й преди, сега е шкаф за спалното бельо и справочната литература на мадам Делвекио Шварц. Чудя се дали не се пренесох прекалено далеч от Фло, но за щастие Марселина се погрижи да компенсира това, като се настани в леглото й. Тя спи, моето ангелско котенце, така сладко и безшумно, никога не се върти, не изглежда да има лоши сънища.

Нощните разходки и смехове прекъснаха в момента, в който намерих завещанието, но все още съм далеч от сигурността, че мадам Делвекио Шварц е преминала напълно и окончателно в отвъдното. Когато отидох в стаята на Харолд първата нощ, косата и кожата ми настръхнаха, а когато затворих вратата, чух тиха въздишка. Не беше нейната, беше на Харолд. Като сбогом завинаги.

Сетне нейният глас каза: „Добре се справи. Браво, принцесо. Чудо момиче!“

Нещо прехвръкна и плесна с крила. Едно от папагалчетата на Клаус. Погледнах го, то ме погледна, сетне кацна на ръката ми и заподскача върху пръста ми, танцувайки весело нагоре-надолу.

— О, слава на небесата! — извика Клаус, когато му върнах птицата. — Моята малка Моузи излетя през прозореца в мига, в който го отворих. Мислех, че съм я загубил завинаги.

— Не се тревожи — успокоих го. — Няма да се отървеш от своята малка Моузи толкова лесно. Нали, Моузи?

Въпреки всичко Фло не драска и това ни разбива отвсякъде. Джим и Боб, Клаус и Папи прекарват часове с нея и моливите, като я придумват и молят. Дори Тоби бе победен от манията за драскане. Той излезе и купи няколко блокчета за рисуване и й показа как да драска по хартията, но тя само ме погледна тъжно и пусна розовия молив, който той й предложи.

Трябваше ни доста време да постигнем взаимно съгласие, но мадам Фуга и мадам Токата най-накрая намериха разрешение, което задоволява всички. Те се придържаха към версията си, че плащали наем само 30 лири на седмица, докато аз последователно пренебрегвах тези твърдения, и това продължи доста време. Но днес се споразумяхме за четиристотин лири на седмица от всяка от дамите, като в официалните тефтери ще бъдат вписвани само тридесет. Въпреки всичко аз ги обичам и нямам нищо против тях. Не може да въртиш най-луксозния бардак в града, да задоволяваш всякакви видове вкусове над и под обикновените, без да бъдеш твърд като чифт стари ботуши. Те са твърди. За кратко се опитаха да дръпнат някои и други конци в съвета, за да ме притиснат и да ми докарат неприятности, но аз просто изпратих на всяка от тях като добро послание по една малка кукличка Купи с набучени карфици в основните отвори, отпред и отзад и третата в устата. Уууха! Посланието бе изтълкувано съвсем правилно и мадамите се предадоха.