Алистър Маклейн - Кукла на верига

Хвърлих поглед надолу и за пръв път ми се удаде да видя улиците на Амстердам, ала това не бе истинският Амстердам, а някакво градче-играчка с миниатюрни улички, канали и къщи, много прилично на онези умалени копия на железопътни гари и прочие, които човек може да срещне в големите магазини по Коледа.

Погледнах зад себе си. Белинда отново бе седнала на пода, хванала лицето си в ръце — да бъде по-сигурна, че няма да види какво ще се случи. Обърнах се към прозорчето и този път съвсем ясно съзрях ван Гелдер, понеже луната се беше подала иззад облака.

Намираше се някъде по средата и сега силният вятър го улови и взе да го люлее насам-натам, като отклонението с всеки изминат миг се увеличаваше. Посегнах към едно колело и го завъртях вляво.

Въжето почна да се вдига, ван Гелдер заедно с него, изненадата сигурно тутакси бе го приковала към въжето. В следващия момент той осъзна ситуацията и се заплъзга надолу още по-бързо — скоростта му бе поне три пъти по-голяма от тази на вдигащото се въже.

Вече успявах да различа гигантската кука на не повече от дванайсет метра под ван Гелдер. Върнах колелото в изходно положение и ван Гелдер отново се впи неподвижен във въжето. Знаех, че трябва да сторя това, което съм задължен, но исках всичко да свърши колкото се може по-бързо и немъчително. Завъртях колелото надясно, въжето се заспуска с пълна скорост, после рязко върнах колелото в изходно положение. Усетих как целият кран се разтърси от внезапното спиране. Ван Гелдер се откъсна и в същия момент аз затворих очи. Отворих ги, очаквайки да намеря въжето пусто и ван Гелдер изчезнал, но той още бе там, вече невкопчан за въжето — лежеше с лицето надолу, нанизан на гигантската кука, която описваше плавни махове петнайсет метра над къщите на Амстердам. Обърнах се, отидох при Белинда, коленичих и отдръпнах ръцете от лицето й. Погледна ме, очаквах да видя израз на погнуса, ала се излъгах — само тъга и умора, примесени със смущението на загубено малко дете, се четеше на лицето й.

— Всичко свърши, нали? — прошепна тя.

— Свърши.

— И Меги е мъртва.

Замълчах.

— Защо трябваше да бъде Меги, а не аз?

— Не знам, Белинда.

— Меги беше добра, нали?

— Беше добра.

— А аз?

Замълчах.

— Излишно е да ми отговаряш — промълви глухо тя. — Би трябвало да бутна ван Гелдер още по стълбите в склада или да предизвикам катастрофа с колата му, или да го катурна в канала, или да го изритам от стъпалата нагоре по крана, или… Учудено добави: — Та той въобще не си държа пистолета насочен към мен.

— Не е било необходимо, Белинда.

— Ти знаеше ли?

— Да.

— Професионална категория първа, оперативен сътрудник от женски пол — рече горчиво тя. — Първа задача, свързана с наркотици.

— Последна задача, свързана с наркотици.

— Знам — усмихна се вяло тя. — Уволнена съм.

— Позна — рекох одобрително аз. Вдигнах я на крака. — Знаеш правилника, най-малкото онази точка, която в случая те засяга. — Изгледа ме доста продължително, сетне обичайната й усмивка за пръв път се появи тази вечер. — Да ти го припомня ли? Омъжени жени се освобождават от служба.

Тя зарови лице в рамото ми, което поне й спести изтезанието да гледа пребитото ми лице.

Вдигнах очи и над русата глава хвърлих поглед към света под нас. Огромната кука със зловещия си товар сега се люлееше още по-силно и при един от маховете куклата и пушката се изплъзнаха от раменете на ван Гелдер и полетяха надолу. Паднаха на калдъръма откъм далечната страна на безлюдната крайбрежна улица, автоматичната пушка и красивата кукла от Хюйлер, над които, подобно махало на гигантски часовник, куката със своя товар описваше все по-широки дъги на фона на нощното небе на Амстердам.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1780

Издание:

Алистеър Маклейн. Кукла на верига

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981

Библиотека „Галактика“, №24

Преводач: Герасим Величков

Рецензент: Ася Къдрева

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Пламен Антонов

Коректор: Жулиета Койчева

Английска, I издание

Дадена за печат на 22.XII.1980 г. Подписана за печат на 26.II.1981 г.

Излязла от печат на 20.III.1981 г. Формат 32/70×100. Изд. №1435 Цена 2.00 лв.

Печ. коли 19. Изд. коли 12.30. УИК 12.48.

Страници: 304. ЕКП 95366/21431/5637-11-81