Алистър Маклейн - Кукла на верига

Погледнах дясната половина от лицето на Гудбоди, само тази част имах възможност да видя. Цветът варираше от гъсточервено до бледомораво и дали това бе последствие от прекалено стегнатата ми хватка около гърлото му или реакция към бързото и коравосърдечно отричане на бившия му партньор от него, трудно можеше да се определи. Всъщност защо погледнах към него, така и не знам — далеч бях от мисълта да претеглям съответната стойност на Белинда и Гудбоди като заложници: докато ван Гелдер държеше Белинда за заложник, той се намираше в безопасност, все едно е в църква. Е, с изключение на църквата на отец Гудбоди, да речем.

— Едно на нула за вас — приех аз.

— Имам още едно предимство — продължи ван Гелдер. — Аз съм с полицейски колт, а вие с детско пистолетче. — Кимнах. — Значи, откритият ми лист е подписан. — Заизтегля се към стълбището, като се прикриваше зад Белинда. — В края на улицата е спряна една полицейска кола. Моята кола. Ще я взема. Пътьом надолу ще разбия всички телефони в склада. Когато стигна колата, ако не ви видя да се покажете на товарната врата тук, момичето повече няма да ми трябва. Разбирате, нали?

— Разбирам. Но ако я убиете без причина, бял ден няма да видите до края на живота си. Знаете го.

— Знам го — отвърна той и заслиза с гръб напред по стълбите, теглейки Белинда зад себе си.

Повече внимание не му обърнах. Забелязах, че де Грааф е седнал и бърше с кърпа кървящото си чело — явно бе в състояние да се погрижи за себе си. Освободих гърлото на Гудбоди, прибрах пистолета му от пода, като продължавах да лежа зад него, после извадих двата чифта белезници и с едните залових лявата му китка за китката на мъртвия Моргенщерн, а с другите — дясната му китка за китката на мъртвия Мюгенталер. След това станах, минах напред и помогнах на доста разстроения де Грааф да се настани на един стол. Обърнах поглед към Гудбоди, който облещено ме гледаше с изкривено от ужас лице. Когато заговори, нормалният му дълбок, свещенически глас звучеше като безумен писък:

— Нали няма да ме оставиш така!

Изгледах изпитателно масивните тела на двамата търговци, към които бе прикован.

— Нищо не ти пречи да хванеш под едната мишница Мюгенталер, под другата Моргенщерн и да избягаш.

— В името на бога, Шерман…

— Ти обеси Астрид на верига. Аз исках да й помогна, а ти я обеси. Ти уби Меги по най-жесток начин. Моята Меги. Беше готов да обесиш и Белинда. Моята Белинда. Ти обичаш смъртта. Сега виж как е по-отблизо. — Насочих се към товарната врата, надзърнах и отново се обърнах към него: — И знай, че ако Белинда пострада, изобщо няма да се върна.

Гудбоди изстена като ранено животно и с отвращение се вторачи в двамата мъртъвци, които го държаха в плен. Приближих повторно до товарната врата и хвърлих поглед надолу.

Труди лежеше просната на тротоара. С втори поглед не я удостоих. Отвъд улицата ван Гелдер водеше Белинда към полицейската кола. Щом стигна до нея, той се обърна, погледна нагоре, забеляза ме, кимна и отвори вратата.

Отдръпнах се, отидох до все още зашеметения де Грааф, помогнах му да стане и го подкрепих надолу по стълбите. Преди да напуснем помещението, отново погледнах Гудбоди. Очите му блуждаеха, разширени от уплаха, лицето му бе сгърчено, дрезгави хрипове излизаха дълбоко от гърлото му. Имаше вид на човек, завинаги потънал в безкраен кошмар — човек, преследван от зли духове, който знае, че никога няма да успее да избяга от тях.

Нощта вече настъпваше над улиците на Амстердам. Дъждът отслабна, но бе пронизващо студен, разнасян навред от острите пориви на вятъра. Между накъсаните облаци по небето бледо блещукаха първите звезди; луната още не бе изгряла.

Седях и чаках зад кормилото на опела, паркиран близо до една телефонна будка. Скоро оттам излезе де Грааф, попи с кърпа кръвта, която продължаваше да сълзи от раната на челото му, приближи и влезе в колата. Погледнах го въпросително.

— Районът ще бъде напълно блокиран до десет минути. Като казвам блокиран, значи, пиле да не може да прехвръкне. Гарантирам. — Отново вдигна ръка към челото си. — Но откъде сте сигурен…

— Там ще бъде. — Запалих колата и подкарах. — Първо, ван Гелдер ще реши, че това е последното място, където ще ни хрумне да го търсим. Второ, последната доставка хероин Гудбоди отнесе от Хюйлер едва тази сутрин. В една от тия големите кукли, в това съм сигурен. Куклата не беше в колата му, когато надзърнах в нея при замъка, значи, трябва да е останала в църквата. Не е имал време да я отнесе някъде другаде. Освен това, вероятно има и други запаси, скрити в църквата. Ван Гелдер се различава от Гудбоди и Труди. Той не участвува в играта за удоволствие. Подхванал е всичко това заради пари и затова няма да си позволи да изтърве толкова много мангизи.