Алистър Маклейн - Кукла на верига

— Тъй като възнамерявам да ви убия до една-две минути, не е потребно да доказвам нищо. А, да, нашият приятел Катанели има своя организация. Какви ли не хора работят за него, от латернаджии до танцьорки в нощен клуб, благодарение на съчетанието от изнудване, пари, наркомания и смъртна заплаха той ги принуждава да мълчат до гроб.

— Работят за него? — Де Грааф все още бе на цял километър далеч зад мен. — Как работят за него?

— Пласиране и разпространение. Част от хероина — сравнително малко количество действително — върви с куклите, някои от които отиват в магазините, други в онзи фургон за кукли във Вондел парк и в други фургони, доколкото знам. Момичетата на Гудбоди отиват в сувенирните магазини и купуват тези тайно белязани кукли от съвършено законни места за продажба и ги изпращат на разни дребни снабдители на хероин в чужбина или направо на наркомани. Куклите от Вондел парк се продават евтино на латернаджиите из града, понеже те са източници на най-пропадналите, които са в толкова напреднала фаза, че не ги допускат да се появяват на порядъчни места, ако, разбира се, наричате долнопробни дупки като „Балинова“ порядъчни места.

— И как никога досега не сме успели да разберем поне нещичко от всичко това? — запита де Грааф.

— Ще ви кажа след секунда. Още за разпространението. Далеч по-голямо количество от стоката излиза оттук опакована в библии — същите, които нашият милосърден приятел така щедро раздава гратис из целия Амстердам. Някои библии имат пробиви в средата. Прекрасни млади създания, които Гудбоди с неизказаната доброта на християнското си сърце се мъчи да подпомогне и спаси от участ, по-лоша и от смъртта, обикновено присъствуват на неговите служби, стиснали библии в прекрасните си малки ръце — а някои от тях са прелестно предрешени като монахини, — после си тръгват, като в прекрасните си малки ръце сега стискат други библии и още по-после продават противната стока в нощните клубове. Ала остатъкът от хероина — основното количество от него — отива в Кастел Линден. Или може би пропуснах нещо, Гудбоди?

От израза на лицето му ставаше повече от очевидно, че не съм пропуснал нищо важно, все пак той не ми отговори. Повдигнах леко пистолета и рекох:

— А сега, Гудбоди…

— Никой тук няма право да поема функциите на закона! — остро каза де Грааф.

— Сам виждате, че се опитва да се измъкне — отвърнах аз.

Гудбоди стоеше неподвижно — съмнявам се дали би могъл да повдигне ръцете си дори още с милиметър по-нагоре.

Тогава, за втори път днес някакъв глас зад мен се обади:

— Хвърлете този пистолет, мистър Шерман. Обърнах се бавно и пуснах пистолета. Както казах, всеки бе способен да ми го отнеме. Този път това направи Труди, която се показа откъм тъмната част на тавана, на не повече от пет крачки, стиснала забележително стабилно в дясната си ръка масивен пистолет.

— Труди! — Де Грааф се ококори срещу щастливо усмихнатото русо момиче, поразен от недоумение. — За бога, какво…

Не довърши, вместо това извика от болка, когато цевта на пистолета в ръката на ван Гелдер се стовари върху китката му. Оръжието на де Грааф изтропа на пода и като се обърна да види кой го удари, в очите му нямаше нищо друго освен тъпо изумление. Гудбоди, Моргенщерн и Мюгенталер свалиха ръцете си, последните двама измъкнаха пистолети изпод дрехите си — толкова гигантско количество плат бе необходимо, за да се облекат туловищата им, че, за разлика от мен, на тях не им трябваха услугите на сръчни шивачи, та да прикрият очертанията на оръжията си.

Гудбоди извади носна кърпа и забърса челото си, което спешно се нуждаеше от бърсане, после гневно се обърна към Труди:

— Не бих казал, че побърза да се намесиш…

— О, така се забавлявах от всичко това! — Закикоти се; весел и безгрижен звук, който бе в състояние да смрази кръвта в жилите. — Толкова забавно ми беше през цялото време!

— Трогателна двойка са, нали? — рекох на ван Гелдер. — Тя и нейният духовен другар. Тази подкупваща детска невинност…

— Млъкни — пресече ме ван Гелдер хладно. Приближи се, претърси ме за оръжие, не намери нищо. — Сядай на пода. Дръж ръцете си така, че да ги виждам. И ти до него, де Грааф.

Изпълнихме нареждането. Седнах по турски, с опрени лакти на бедрата, ръцете ми висяха близо до глезените. Де Грааф се втренчи в мен, лицето му представляваше огледало на абсолютното му недоумение.

— Тъкмо щях да ви кажа за това — рекох извинително. — Щях да ви разкрия защо сте имали толкова незначителни успехи в издирванията си на източника на тия наркотици. Вашият доверен лейтенант, инспектор ван Гелдер, се е трудил здраво и успешно да няма успех.