Алистър Маклейн - Кукла на верига

Новодошлият затвори вратата и приближи към мен с лека, пружинираща стъпка на човек, доста по-млад от четирийсет и пет години, на колкото бе той в най-добрия случай. Протегна ръка и каза:

— Ван Гелдер. Чувал съм много хубави неща за вас, майор Шерман.

Последната реплика ме накара да размисля за секунда, но реших да се въздържа от коментар. Усмихнах се и стиснах ръката му.

— Инспектор ван Гелдер — представи го де Грааф — е шеф на нашия отдел за борба с наркотиците. Той ще работи заедно с вас, Шерман. Ще ви оказва максимално съдействие.

— Искрено се надявам, че ще свършим добра работа заедно. — Ван Гелдер се засмя и седна. — Кажете ми, докъде сте стигнали при вас? Смятате ли, че ще съумеете да унищожите снабдителната мрежа в Англия?

— Да, смятам. Разпространяването се извършва по отлично организиран канал, с отлично взаимодействие и почти без никакви разклонения — именно благодарение на това успяхме да идентифицираме немалко техни посредници и неколцина от главните им пласьори.

— Значи, можете да унищожите мрежата, но не искате. Оставяте ги да си разиграват коня на воля, така ли?

— Нямаме друг избор, инспекторе. Хубаво, ще ги изловим, но следващата мрежа, която създадат, ще бъде така умело замаскирана, че никога няма да я открием. А при сегашното положение можем да ги хванем, когато пожелаем. Далеч по-важно за нас е да открием по какъв начин стоката прониква до тях и кой я доставя.

— И вие предполагате — естествено, щом сте тук, — че доставките изхождат оттук? Или някъде наоколо?

— Не наоколо. Тук. И не предполагам, а съм сигурен. Осемдесет процента от хората, които са под наблюдение — имам пред вид пласьорите и техните посредници, — поддържат връзки с тази страна. По-точно с Амстердам — това важи за почти всички. Едни имат роднини тук, други — приятели. Някои пък идват в командировка или за празник. Цели пет години сме събирали това досие.

— За тъй нареченото „тук“ — засмя се де Грааф.

— За Амстердам, да.

— Има ли копия от това досие? — попита ван Гелдер.

— Само едно.

— При вас?

— Да.

— У вас?

— В единственото безопасно място. — Почуках с пръст челото си.

— Съвсем безопасно наистина — одобри де Грааф, сетне добави замислено: — Разбира се, докато не се сблъскате с хората, които биха изявили склонност да се държат с вас така, както вие се държите с тях.

— Не ви разбирам, полковник.

— Говоря с недомлъвки — отвърна де Грааф със задоволство. — Както и да е, признавам, че в момента всички следи водят към Нидерландия. За жалост, уликите наистина сочат Амстердам. Не мислете, че не съзнаваме незавидната си слава. Бихме искали да не е така. Обаче е така. Знаем, че стоката влиза в страната на едро. Също знаем, че излиза напълно раздробена — но откъде и как, нямаме представа.

— От вашия вилает — казах кротко аз.

— Моля?

— От вашата област. От Амстердам. Вие защищавате законите в Амстердам.

— С колко души се сприятелявате в течение на една година? — попита любезно ван Гелдер.

— Работата ми не е да се сприятелявам.

— Да, вашата работа е да очиствате света от хора, които очистват хора — каза де Грааф помирително. — Познаваме ви. Имаме чудесно досие за вас. Бихте ли искали да го видите?

— Минали истории ме отегчават.

— Така си и знаех — въздъхна де Грааф. — Вижте, Шерман, и най-добрата полиция в света може да се натъкне на непробиваема стена. Тъкмо такъв е нашият случай — не че претендирам да сме най-добрите. Всичко на всичко ни е необходимо един проход в тази стена, един-единствен проход… Навярно имате някаква идея, някакъв план?

— Та аз пристигнах едва вчера. — Промуших пръст от вътрешната страна на десния си крачол и подадох на полковника двете хартийки, които намерих в джоба на мъртвия стюард. — Вижте тези цифри, тези числа, може би… Говорят ли ви нещо?

Де Грааф ме погледна бегло, поднесе листчетата под силната лампа на бюрото и после ги остави.

— Нищо не ми говорят.

— А можете ли да разберете дали означават нещо?

— Разполагам с много способен персонал. Къде ги намерихте впрочем?

— Един човек ми ги даде.

— Искате да кажете, че ги взехте от един човек.

— Има ли някаква разлика?

— Би могло да има огромна разлика. — Де Грааф наклони тялото си напред, лицето и гласът му станаха неимоверно сериозни. — Слушайте, майор Шерман, известни са ни вашите похвати да изваждате хората от равновесие и да ги държите в такова състояние. Известна ни е вашата склонност да престъпяте законите…