Алистър Маклейн - Нощна стража

— След разговора си с него по телефона Сергей изглеждаше сигурен, че полковникът ще разнищи цялата история. Пък и трябва да си признаем, че, ако изобщо има някой, който да измъкне истината от онези в Лангли, това е той.

— Така е.

Греъм също се показа на балкона. Носеше чашата с диетична пепси-кола, която бе налял на Сабрина.

— Защо млъкнахте, продължавайте да си говорите.

Сабрина сви рамене.

— Говорехме за плика на Драго, нищо повече. Греъм отхапа от сандвича си и като се опря на парапета, се загледа в пъстрото шествие, което минаваше под тях.

— Драго… Кой е той всъщност? Или може би е по-правилно да кажа кой е бил той всъщност? Шивон се оказа права, със сигурност не е бил обикновен шифровчик. И какво толкова важно има в проклетия плик, за да се опитват да го пипнат и ЦРУ, и КГБ?

— Ако наистина го искат и от КГБ — поправи го Уитлок.

— Ако не го искат, какво прави Леонов тук? — не отстъпваше Греъм.

— Ако е бил Леонов — внимателно каза Уитлок.

— Леонов е бил — обади се Колхински от вратата. — Трябва да ти се извиня, Майкъл.

— Няма значение. Какво откри?

— Само това, че е пристигнал в Рио по работа.

По-късно ще позвъня тук-там, за да видя дали не мога да разбера още нещо. Още не мога да повярвам, Юри тук, в Рио.

— Тука става много населено — рече Греъм. — Да влезем вътре.

— И така, изобщо не сме се приближили към картината — промърмори Уитлок, като седна на дивана до Колхински.

— Направихме всичко възможно! — не се сдържа Греъм. — Откъде можех да знам, по дяволите, че Шрадер е сменил сейфа?

— Успокой се, Майк — каза примирително Уитлок. — Знам, че сте направили всичко възможно. Това беше просто констатация.

— Нима? — все още враждебно отвърна Греъм.

— Майк, ти така и не успя да ми разкажеш плана си докрай — обади се Сабрина, за да разреди напрежението.

— Сега вече това няма никакво значение. Не можем да го използваме, ако нямаме предавателя, за да проникнем в частната галерия на Шрадер.

— Хайде, Майк, разработил си го достатъчно добре, за да се опиташ да вземеш предавателя.

Той сви рамене.

— Чували ли сте някога за мотподелтаплан!

— Да, това е някакъв делтаплан с двигател, изобретен преди една-две години от спецназ.

— Е добре, истината е, че в Изпитателния център има копия от плановете. Сега разполагаме със свой собствен модел на базата на техния.

— Виж ти! — възкликна Уитлок. — Аз защо не знам нищо за това? Какво ще кажеш, Сергей?

Колхински притеснено се размърда на дивана.

— Всъщност получихме първата пратка едва преди две седмици. Би трябвало още да се пази в тайна, но когато днес следобед Майкъл ми изложи плана си, му казах, че би могъл да използва мото делтаплан. Веднага поръчах три — ще пристигнат утре сутрин. Не се знае, все още могат да ни потрябват.

— И планът му е бил да прелетим дотам под носа на охраната и с предавателя да се доберем до картината? — намръщи се Сабрина. — Дори така обаче нямаше да можем да влезем в къщата, освен ако… — тя млъкна, когато Греъм извади една метална плочка от джоба си и я хвърли на масата.

— Задигнах я от един пазач.

Уитлок я вдигна и я разгледа — бе магнитна карта с името и снимката на пазача.

— Нищо особено. Очаквах по-сложна система за охрана.

— И все пак за да я използваш, трябва първо да проникнеш в къщата — каза Сабрина. — За неканени гости това на практика е невъзможно.

— Други предложения? — попита Греъм и ги изгледа един по един.

— Щеше да е страхотно просто да си влезем вътре и да вземем картината — кисело промърмори Сабрина.

Колхински отпи от бирата си и сложи бутилката на масата.

— Точно това и ще направим, поне аз.

— Говори сериозно, Сергей.

— Сериозно говоря, Си. У. — каза той и се обърна към Греъм. — Още когато чух плана ти за пръв път, Майкъл, нещо не ми хареса. Беше прекалено… безразсъден; трябваше да се съглася обаче, защото бе единственият, с който разполагахме. Но след това ми хрумна мой резервен вариант. Всъщност е съвсем просто. Пристигам без предупреждение в имението на Шрадер и заявявам, че съм Тойсген — Шрадер не знае, че той е мъртъв…

— От самото начало пропускаш нещо, Сергей.

— Изчакай да свърша, Майкъл, и после можеш да се заяждаш, колкото искаш. След като го убедя, че наистина съм Тойсген, му излизам със следния номер — ван Ден и Кеплер са ме измамили и идвам при него, защото съм почти убеден, че са му пробутали фалшификата, а са задържали оригинала за себе си, за да го продадат по-късно. Правя химически тест на картината, за да му го докажа, и му предлагам да се върна с нея в Амстердам и да я сменя с оригинала. Казвам, че след това ще му изпратя оригинала, а фалшификата ще върна на ван Ден и Кеплер срещу парите, които ми дължат. Ако се съгласи и ми даде оригинала, се връщаме вкъщи и излизаме сухи от водата. А вдругиден картината вече ще виси в Мет.