Алистър Маклейн: Нощна стража

Ван Ден сложи книгата обратно на масата, седна на ръба на най-близкия фотьойл и се загледа в килима. Изглеждаше съсипан. Когато отново вдигна поглед, челото му блестеше от пот. Видя двете кафета на масата.

— Нямате ли нещо… по-силно?

Арман кимна, извади от най-долното чекмедже на бюрото си бутилка бърбън и една водна чаша и я напълни. Канеше се да върне шишето обратно, но реши, че и той има нужда да пийне. Изпразни чашата си наведнъж и се зае да мери картината — сто четиридесет и два на сто седемдесет и два инча, точните размери на оригинала. Когато през 1715 година премествали картината в залата на Военния съвет в Общинската палата на Амстердам, една част от лявата й страна била изрязана. Не се изненада особено, когато видя, че фалшификатът е изрязан точно на същото място.

— Какво ще правим, Арман? Какво ще правим, по дяволите?

— Нека най-напред не се паникьосваме. Ще се обадя на Станхолм. Трябва да вземе картината оттук.

Първо позвъня в кабинета му, но тъй като никой не отговаряше, се свърза с централата и помоли да извикат Станхолм по високоговорителя.

Той дойде почти веднага. Беше се задъхал.

— Съобщиха, че искате спешно да ме видите. Надявам се, нищо не се е случило с… — гласът му изневери и той погледна към картината.

— Фалшива е! — каза ван Ден.

Станхолм се обърна към експерта, за да разбере дали това е вярно. Арман посочи картината.

— Какъв цвят е точката в центъра на барабана? Станхолм я огледа внимателно, преди да отговори.

— Тъмночервена. Пурпурна, да речем.

— Не е черна, така ли?

— За бога, Луи, стига с тези номера. Прав ли е ван Ден? Това фалшификат ли е?

— Черна ли е точката, доктор Станхолм? — отново попита Арман.

— Не, не е черна — отвърна той без колебание. Арман му показа четирите книги на бюрото си.

— Вижте репродукциите. Точката на тях черна ли е, или пурпурна?

Станхолм грижливо проучи репродукциите, после бавно вдигна ръце и закри лицето си.

— Исусе Христе! Как е могло да стане?

Ван Ден неспокойно се размърда в креслото си, когато двамата мъже го погледнаха, очаквайки обяснение.

— Не мислите, че имам нещо общо с това, нали?

— Имали сте прекрасната възможност да…

— Възможност? — ван Ден ядосано прекъсна Арман. — Разполагате ли поне с едно доказателство, което да подкрепи подобно обвинение? Или просто търсите изкупителна жертва, която да отклони вниманието от вашия скъпоценен музей?

— Господа, моля ви — твърдо каза Станхолм и вдигна ръце, опитвайки се да ги помири. — Така няма да стигнем доникъде. Луи, ти не си детектив. Никой от нас не е. Да оставим тази страна на нещата на компетентните власти. Най-важната ни задача в момента е да решим какво ще правим с онези журналисти отвън.

— Какво смятате да им кажете? — неспокойно запита ван Ден.

Станхолм погледна над бюрото към Арман.

— Фалшификатът добър ли е?

— И ван Мегерен не би могъл да направи по-добър.

— Смяташ ли, че ще бъде безопасно да изложим картината на показ, както бе предвидено?

— Напълно.

— Но ти все пак разбра, че не е оригиналът.

— За това ми плащат, доктор Станхолм.

— Искам да кажа, Луи, че щом ти си забелязал грешката на фалшификатора, нищо не ни гарантира, че и друг няма да я види.

— Почти без да се замисля, мога да посоча три аргумента в полза на твърдението си. Първо, моята дипломна работа в университета бе върху тази картина — ето защо я познавам като петте си пръста. Второ, ако в тази страна има дори петима души, които знаят повече от мен за европейското изкуство… е, тогава всичко зависи от сляпата случайност. И трето, деветдесет на сто от хората, които ще дойдат да видят картината, не могат да различат Хале от Де Кайзер и Вермеер от Рембранд. За тях всичко това е само поза. Останалите десет процента, които се смятат за любители на изкуството, идват тук не за да търсят нещо нередно, а за да се възхитят на един от най-големите шедьоври на живописта в света. Тази точка може да бъде всякаква, никой няма да се замисли за цвета й и да седне да проверява. Уверявам ви.

Станхолм погледна картината.

— Още не мога да повярвам. Фалшификат. Нищо свято ли не остана?

— Ще трябва да я преместим в галерията, докато вие уведомите съответните институции — каза Арман, нарушавайки неловкото мълчание.

Станхолм кимна уморено с глава и излезе от стаята. Арман изгледа презрително ван Ден и се запъти към телефона, за да извика четиримата мъже от персонала в кабинета си.