Алистър Маклейн - Последната граница

— Светеца патрон на тайната полиция, предполагам — обади се Янчи.

— Уви, в нашата марксическа философия няма светци, съжалявам, че трябва да ви обърна внимание на това. Павлов не може да се причисли към тях. Но в известен смисъл сте прав, доколкото става дума за значението му като учен. Той е пионер в своята област, а много от нас хм…, разпитвачите, дължат изключително много на неговите открития и…

— Ние знаем всичко за Павлов и неговите кучета, както и за условните рефлекси, а и за процесите за разпадане на личността — прекъсна го Рейнолдс грубо и продължи: — Това е затворът Сархааза, а не университетът в Будапеща, стига с тези лекции по история за промиването на мозъци.

За пръв път заученото, престорено спокойствие на коменданта сякаш се изпари. Лицето му почервеня, но веднага пролича как възвръща контрола върху чувствата си.

— Вие разбира се сте прав, капитан Рейнолдс, необходима е известна…, бих казал философска нагласа и безпристрастност, за да се оцени всичко това…, но ето, че пак продължавам… Както и да е, исках просто да кажа, че чрез комбинирането на някои съвсем съвременни открития, които направихме с помощта на физиологичните похвати на Павлов, и въздействието…, хм… върху някои психологически процеси, както ще ви се изясни с течение на времето, ние постигнахме невероятни резултати. — В думите на коменданта и в начина, по който говореше, с ентусиазъм и безразличие, имаше нещо застрашително, което би изплашило всеки. — Ние можем да разрушим личността на който и да е човек, а сринем ли я, това е завинаги. За разлика от грубите методи, никакви видими белези не остават. С изключение на неизлечимата невменяемост, разбира се. Не се наблюдават никакви изключения. Вашият хладнокръвен англичанин от романите, който запазва присъствие на духа при всички обстоятелства, доколкото мога да си представя също ще се сгромоляса душевно, както и всеки друг. Усилията на американците да тренират агентите си да устояват на онова, което в западния свят тъй грубо наричат „промиване на мозъци“, да го наречем по-прецизно разпадане на личността, са толкова жалки, безполезни и безнадеждни. Ние пречупихме кардинал Миндсенти само за 84 часа, можем да пречупим всекиго.

Комендантът прекъсна словоизлиянията си, защото трима души с бели престилки влязоха в стаята. Те носеха някаква стъкленица, две чаши и малка метална кутия. Комендантът ги изчака, докато налеят в двете чаши някаква тъмна течност, без съмнение кафе.

— Ето асистентите ми, господа, извинете ги за белите им престилки, но това въздейства психологически на нашите…, как да кажа, на нашите пациенти. Кафе, господа, изпийте го.

— Проклет да съм, ако го изпия — каза Рейнолдс натъртено и решително.

— Не постъпвайте детински. Ако се наложи, ще използваме щипки за носа и през тръба ще ви го налеем — вметна комендантът отегчено.

Убеден в безполезността да упорства, Рейнолдс изпи на един дъх кафето. Същото направи и Янчи. Наистина имаше вкус както всяко друго кафе, само беше малко по-силно и горчиво.

— Истинско кафе — засмя се комендантът, — но съдържа също едно вещество, известно като актедрон. Не се лъжете за ефекта му, господа. Първоначално ще се почувствате стимулирани, с приповдигнато самочувствие, толкова подчертано, че малцина могат да му устоят. Скоро след това ще почувствате обаче силно главоболие, замайване, повдигане, напрежение и невъзможност да се отпуснете. Ще усетите, че ви обзема трудно за описване умствено объркване. Дозата, естествено, ще бъде повторена — той замълча и погледна към един от асистентите си, който държеше спринцовка в ръка. Посочи го и започна да обяснява: — Мескалин, предизвиква психическо състояние близо до шизофренията, започва да става много популярен, доколкото съм чул, сред писатели, артисти и художници в западния свят. Надявам се да не го вземат заедно с актедрона.

Рейнолдс го загледа и употреби усилия, за да не трепне. Имаше нещо сатанинско, нещо сбъркано, ненормално и нечовешко в начина, по който говореше комендантът — с престорена любезност и почти шеговит, професорски тон. Подробните обяснения, които даваше, звучаха толкова повече сатанински и садистично, колкото по-преднамерено спокоен беше тонът му. Смразяващото безразличие на този човек, погълнат изключително от неудържимото желание за преуспяване в личната кариера, не оставяше място за човечност… Комендантът започна да говори отново:

— По-късно ще ви инжектират едно ново вещество, мое изобретение. Открих го съвсем неотдавна, още не съм го кръстил, може би трябва да го наречем Сархазазин, господа. Или това ще бъде много ексцентрично? Мога да ви уверя, че ако разполагахме с него преди години, добрият кардинал нямаше да устои и 24 часа, камо ли 84. Комбинираното въздействие на трите вещества след дози, дадени по отделно, ще ви доведе до абсолютно умствено разстройство и колапс. Тогава истината ще излезе наяве незабавно, а ние ще можем да натъпчем в мозъците ви всичко, което пожелаем, и то за вас ще стане самата реалност.