Алистър Маклейн - Последната граница

— Вие трябва да сте ужасно сигурен в себе си — за пръв път се обади Рейнолдс. Откакто ги заловиха не бе казал ни дума, сега говореше бавно и отчетливо.

— Как да не е сигурен, та той е комендантът на затвора Сархааза! — каза на свой ред Янчи, с което отговори на въпроса на Рейнолдс. После се обърна пак към коменданта. — Защо ни разказвате всичко това? Нали сам казахте преди малко, че празното губене на време ви е противно.

— Така е, уверявам ви, но все пак нека да продължим, съвсем не е излишно. Когато се стигне до деликатния въпрос да се спечели нечие доверие, всички категории, които ви представих, имат нещо общо — с изключение на Хидас, който е направо изключение. Те всички са жертва на една фикс идея, нещо като непоклатимо убеждение, израз на тесногръд консерватизъм и склонност към догматизъм — става дума за пътищата им към човешкото сърце…

— Спестете си предвзетите фрази — измърмори сподавено Рейнолдс, — това, което имате предвид е, че искат ли от някоя своя жертва да изтръгнат истината, постигат го с бой.

— Жестоко, но възхитително кратко обяснение — промърмори комендантът и се засмя, — неоценим урок по пестене на време. Но тогава да продължим по тази кратка процедура към истината. Всъщност бях се заел със задачата да спечеля доверието ви, господа, и, за да съм по-точен, да получа доброволна изповед от капитан Рейнолдс, а също и от Янчи — истинското му име и някои подробности за начина, по който действа организацията. Вие сами знаете за почти неизменните методи, които в подобни случаи практикуват, хм… колегите, за които споменах. Белосани стени, ослепителна светлина от насочената право в очите лампа, безкрайно повтаряни въпроси, разнообразени с удари в кръста, избиване на зъби и изтръгване на нокти, премазване на палците и други подобни изтънчени методи, почерпани от средновековните мъчения, като в добавка.

— Отвратително и отблъскващо — каза Янчи.

— За мен е така. Като бивш професор в неврохирургията в университета в Будапеща и в някои водещи болници в столицата, цялата тази средновековна концепция за разпит ми е противна. За да бъда съвсем искрен, ще кажа, че разпитите ми са неприятни, каквито и методи да се прилагат, но в този затвор намерих една голяма възможност за наблюдение на тежки нервни разстройства и за експериментиране на по-сложни и дълбоки въздействия върху човешката нервна система. Тези въпроси представляват голям интерес за науката и лично за мен, така че възможностите, които се разкриват в затвора в тази насока, съвсем не са за пренебрегване от един специалист. Сега мога да бъда порицаван и руган, заради това, което правя, но бъдещите поколения, вероятно ще го оценяват по друг начин. Аз всъщност не съм единственият специалист в областта на медицината, който работи в затвор или в затворнически лагер. Уверявам ви, ние сме изключително полезни на властите, а те са не по-малко полезни на нас — той поспря, после се усмихна почти неуверено. — Простете ми, господа, ентусиазмът, свързан с професията ми, понякога ме кара да се увличам. Но на въпроса — вие трябва да ми съобщите известни данни, няма да ви ги изтръгна със средновековни средства. От полковник Хидас вече научих, че капитан Рейнолдс реагира много буйно на страданията и в известна степен изглежда среща затруднение да се въздържа. Колкото до вас… — той погледна към Янчи, — не мисля, че някога съм виждал по лицето на друг човек следите от толкова много изпитания и страдания. Страданията за вас са вече нещо, с което сте свикнали. Въпреки това нямам желание да се самовъзхвалявам и лаская като ви заявя, че не мога да си представя да използвам физически мъчения, за да ви пречупя.

Той се облегна удобно в стола, запали дълга, тънка цигара и погледна изпитателно задържаните, после сякаш се замисли за нещо и остана мълчалив. Нищо не нарушаваше тишината в стаята. Така минаха няколко минути, след което комендантът сякаш се стресна, откъсна се от мислите си, изправи се и отново заговори.

— Е добре, господа, да повикам ли стенограф?

— Както искате — каза Янчи любезно, — но това ще ни накара да се почувстваме още повече виновни, че сме ви загубили времето, което толкова много цените и което в момента пилеете с лека ръка.

— Не очаквах друг отговор — рече комендантът и решително натисна някакъв бутон. Даде набързо някакви разпореждания по микрофона на интерфонната връзка, после се обърна към Янчи и Рейнолдс и продължи: — Вие разбира се сте чували за Павлов, знаменития руски психолог.