Дейвид Морел - Черна вечер

„Само това ли е необходимо? — запита се Бен. — Това ли е всичко, което трябва да направя?“

Той извади портфейла от джоба на панталона си, отвори го, погали снимките на Хелън и Джон, които винаги носеше със себе си, и ги извади от защитните им найлонови калъфчета. После ги целуна и ги постави на полицата над камината.

„Сега ли? — запита се с разтуптяно сърце. — Сега ли?“

„Но снимките на Брайън и Бетси не са тук — помисли си той. — Тези на семействата, загинали при катастрофата, също. Може би, ако си бил достатъчно дълго в лагера, не е необходимо да си слагаш снимката.

Ами децата? Те никога не са имали възможността да попаднат тук. Умрели са, преди Брайън и Бетси да построят светилището. За тях са били необходими снимки, точно както снимките са необходими за…“

Сърцето му заби още по-силно. Грейди се обърна, излезе от гробницата и забърза обратно към басейна. Ужасно се страхуваше, че ще остане все така самотен, но щом видя Хелън и Джон да го чакат, усети непоносима болка в гърдите. Хелън бе протегнала ръка, а Джон подскачаше от възбуда.

Бен се затича.

Стигна до тях.

Прегърна ги.

И почувства как ръцете му преминаха през телата им, точно както техните ръце и тела преминаха през него.

— Не! — простена той. — Имам нужда да ви докосна!

После се сети. Трябваше да им даде време. Скоро щеше да може да ги държи в прегръдките си. Обърна се с лице към тях.

— Обичам те, Бен — каза Хелън.

По лицето на Грейди се стичаха сълзи.

— Тате, липсваше ми — каза Джон.

— И аз ви обичам и ми липсвахте толкова много, че…

Грейди отново посегна към тях и този път, когато ръцете му преминаха през телата им, почувства известна плътност. Като на гъст облак. Усещането бе едва доловимо, но непогрешимо реално. Ето, случваше се. Скоро те щяха да бъдат…

Коленете му омекнаха.

— Скъпи, по-добре е да седнеш — каза Хелън.

Бен кимна.

— Да. Напрежението беше… Мисля, че мога да си почина малко.

Когато тръгна с жена си и сина си към басейна, Брайън, Бетси и останалите от групата кимнаха одобрително.

— Татко, децата в басейна толкова много се забавляват. Мога ли да поплувам и аз?

— Разбира се. Можеш да правиш всичко, което си поискаш, сине. Ние с мама ще те гледаме.

Грейди се настани на стола си край басейна. Хелън седна близо до него и погали ръката му. Усещането бе по-силно. Скоро. Скоро щеше да може да я държи в прегръдките си.

— Бен, искаш ли пържола? — извика му Бетси.

— Не точно сега, благодаря. Още не съм гладен. Може би по-късно.

— Заповядай по всяко време. Само трябва да си поискаш.

— Благодаря ти, Бетси.

— Може би още едно питие ще усили апетита ти.

— Бъди сигурна в това. — Грейди вдигна бутилката към устата си. Хелън погали ръката му и този път докосването й беше почти реално. Джон скочи в басейна.

— Отново сме заедно — каза Хелън.

— Да — отвърна Бен. — Най-после.

Това бе най-прекрасната вечер в живота му. Не след дълго докосването на Хелън бе съвсем истинско. Грейди можеше да я държи за ръка, да я прегръща, да я целува. Джон също.

Когато слънцето залезе, на небето се показа пълната луна и освети празнуващите.

Имаше само още един проблем. Преди да дойде в лагера от мавзолея, Грейди бе спирал на няколко места в града. Едното беше магазинът за алкохол. Другото бе съдът, за да открие кой е бил собственикът, от когото Брайън бе купил мястото за лагера. Беше се надявал, че ще може да го разпита и да разбере дали има нещо необичайно в този район — може би някоя стара легенда, която да му даде някаква идея, някакво обяснение за това чудо.

Но бившият собственик отдавна бе напуснал града.

Останалите места, където бе спирал, бяха домовете на някогашните ловни другари на Брайън. Беше се надявал, че някой от тях би могъл да му даде някакво обяснение за внезапното решение на Брайън да купи този терен.

Ала никой от тях не си спомняше за онзи следобед.

Последното му посещение бе при адвоката му. Този на Ида Рот вече се бе свързал с него. Ида бе твърдо решена да оспори завещанието и да направи всичко необходимо, за да не наследи Грейди имота. Бен бе шокиран, когато чу адвокатът му да заявява, ча Брайън очевидно не е бил с всичкия си, когато е поправил завещанието си, докато е планирал да се самоубие. Адвокатът на Брайън бил на същото мнение. И двамата били единодушни, че Грейди ще загуби битката срещу Ида. Лагерът щял да му бъде отнет.

Така че, докато седеше до жена си и сина си, наблюдавайки окъпаната в призрачна лунна светлина компания край басейна, Бен продължаваше да пие, да размишлява и да си казва, че не би понесъл отново да бъде разделен със семейството си.