Дейвид Морел - Черна вечер

— Надбягването свърши, Пат. Заложил ли си на някой кон?

— На номер шест.

— На тази кранта? Тя финишира последна, Пат. Ако ме беше попитал, щях да ти предложа номер три.

— Боб, никога няма да познаеш какво направи Пат.

— Пат, никога няма да познаеш какво направи Боб.

Долан спря до пейката в парка, огледа се, въздъхна и седна до Макензи.

— Значи възнамеряваше да го използваш, за да ме убиеш — каза ирландецът.

Макензи се намръщи.

— И ти се изкуши от тази идея.

— Трябваше да се отбранявам — разпери ръце Пат.

— А аз да си кротувам, докато съобщиш на данъчните за счетоводните книги, така ли?

— Това беше шега.

— Шега, която ми коства цяло състояние.

— И на мен.

— Май имаме проблем.

Те кимнаха в знак на съгласие и подхвърлиха трошици хляб на гълъбите.

— Доста мислих — каза Долан — и стигнах до извода, че…

— Трябва да го премахнем.

— Друг начин няма.

— Иначе ще ни разори.

— Ако платим на някой друг да го очисти, новият убиец може да започне да ни изнудва като него.

— Ще му видим сметката двамата с теб. Заедно. Така няма да можеш да прехвърлиш вината само на мен.

— Ти също.

— Какво, нямаш ли ми доверие?

Те се спогледаха.

— Здрасти, Боб. Как си, Пат? — попита ги усмихнато младежът, седнал зад бюрото им. Ядеше тако 3 3 Мексиканско ястие — сгъната на две царевична питка, пълна с накълцано месо, маруля и т.н. — Б.пр. и прелистваше папките им.

— По дяволите, какво търсиш тук?

— Каза, че го очаквате — обади се секретарката.

— Няма нищо. Ние ще се погрижим за него.

— Само затвори вратата.

Те се втренчиха в русокосия.

— Хей, момчета, тъкмо преглеждах счетоводните ви книги. Каква бъркотия. Пестене на бетон. И нискокачествена изолация. Просто не знам какво ще правим. Предстои ни много работа.

Върху документите падна капка сос.

— На нас ?

— Разбира се, нали сме съдружници.

— Какви сме?

— Инвестирах получените от вас пари.

— В какво?

— В застраховка за живот. Нали ви казах, че съм завършил бизнес мениджмънт? Реших, че професията на наемен убиец не ми допада. Така че отидох при специалист. В наши дни един висшист трябва да постъпи така, ако иска да си намери работа.

— Специалист?

— Истински наемен убиец. В случай че ме премахнете, ще ви сполети същото.

Макензи усети бодежи в сърцето. Язвата на Долан се обади.

— И така, вече сме партньори. Вижте, дори поръчах няколко визитки.

Той им подаде една, омацана по ръба със сос от тако.

МАКЕНЗИ — ДОЛАН — СМИТ.

А отдолу:

ПРЕДПРИЕМАЧИ

Не използвам често хумор в прозата си. Разказът, който прочетохте току-що, е едно от изключенията. По-късно ще откриете и други. В следващата история от този сборник обаче няма да намерите нито капчица хумор. Мрачна и обезпокоителна, тя е в унисон с „Капка след капка“. „Черна вечер“ е част от серията разкази за къщи, за първи път се появи на бял свят през 1981 година в антологията „Ужаси“ под редакцията на Чарлс Л. Грант и постави началото на дългогодишното ми приятелство с Чарли. Този даровит писател издаде едни от най-забележителните антологии на черния съспенс през седемдесетте и осемдесетте години, в това число високо ценената поредица „Сенки“. Една от причините да не напиша нито един разказ между 1971 и 1981 бе, че нямаше пазар за типа разкази, който исках да пиша. Когато научих за антологиите на Чарли, открих в негово лице един събрат по душа. Много от новелите в този сборник бяха публикувани в изданията на Чарли. Ето защо, редом с цял куп други автори на трилъри, аз съм му длъжник.

И така, всички отидохме там. Виждам, че си изнервен колкото бяхме и ние тогава, затова ще ти кажа веднага, че имаш право. Къщата се намираше в най-западналия квартал на града. Казаха ми, че през двайсетте години на века е била сред най-красивите сгради, но жалузите на прозорците й отдавна бяха изпадали; верандата се бе наклонила на една страна; боята, която бе напукана и се лющеше, навярно някога е била ослепително бяла, ала сега в здрача изглеждаше сива. Къщата бе триетажна — с фронтони, комини, капандури и балкони. И в наши дни не всеки може да си позволи такъв голям дом, а онзи, който го е построил навремето, трябва да е бил много богат. Каква ти къща, цял замък, макар и грохнал от старост. Представих си с тъга колко разочаровани щяха да бъдат първоначалните собственици, ако можеха да видят каква метаморфоза бе претърпяла някогашната им гордост. Но те навярно бяха умрели, и то отдавна, така че това нямаше значение. От значение беше само вонята.